Време е да сменим „лъвовете“ с „шестиците“. Аргументът: 15 пъти в историята на националния отбор съперници ни нанизват по шест гола. Били са ни и с повече, но зловещата шестица ни преследва от 1924 г. насам. Дори първата срещу на националите ни с Австрия е белязана от шест гола на австрийците…
Смайваща е оценката на новия треньор Александър Димитров след мача на ст. „Васил Левски“: "Нека не бъдем черногледи и да очерняме момчетата, а трябва да поздравим отбора за това, което играха през първото полувреме. Има футболисти, от които съм доволен, от тяхното старание. Позитивното беше, че реагирахме много бързо и върнахме първия гол. Когато си скъп футболист, ти си психически устойчив. При нас това го няма, затова и не се вдигнахме след втория гол".
За какво по-точно да поздравим отбора? Че не е допуснал повече голове? И не трябва ли първо да си добър футболист с устойчива психика, за да станеш след това скъп?...
Димитров бил доволен и от нашия изравнителен гол през първото полувреме. Но дали наистина беше "наш"? Популярното турско издание takvim.com.tr. вижда нещата по-различно: „Зеки се подхлъзна и загуби равновесие, Кирилов стреля, топката се удари в Зеки и донесе на България лотариен гол“.
Турски журналист допълва картината: „На терена нашите бяха слънчева светлина срещу мъждукаща свещ“.
Според Димитров "момчетата" се сринали след автогола на Виктор Попов в началото на второто полувреме. Но защо турците не се сринаха след злополучното падане на Зеки? Вместо това ни „надуха шушоните“, както се изразяват мнозина в мрежата…
Шефът на БФС Георги Иванов – Гонзо коментира футболната гротеска: „Това са играчите на националния отбор. Следствието на всичко, случило се в миналото. Всички неща, случили се в миналото, се виждат в настоящето. С тези футболисти, без да искам да се обиждат, България няма никакъв шанс да се гордее с футбола си".
Вечно миналото ни е виновно. И за пороите, безводието, високите цени, еврото, насилието, катастрофите, лошите пътища...
Ще се измъкнем ли някога от „американското лято“ и „четвъртите в света“? Чест и слава на Стоичков и компания, но вече манджата взе да загаря от претопляне.
Причините за разпада на родния футбол са известни отдавна. Те започват от т.н. политически „елит“, минават през БФС, обезличават клубовете и завършват зловещия си маратон в детските школи. Схемата е по мафиотски проста: Плащаш – играеш, плащаш – печелиш.
Така стигаме до вечния въпрос: Какво да се прави?
Ето няколко примера. През 2023 г. в Зимбабве разпускат националния отбор по футбол за това, че не успява да се класира за Купата на африканските нации. Също и заради уредени мачове. 15 играчи получават доживотна забрана да играят футбол.
В Афганистан правят същото през 2014 г. Местната федерация обявява, че националният отбор по футбол се разформирова поради слабо представяне в международни мачове.
За лоша игра и резултати в Джибути също разформироват своя национален отбор през 2018 г. Това става след загуба от Етиопия с 1:5. „Голям срам и позор!“ – заявява Омар Мохамед, шеф във федерацията.
Футболните драми не подминават и Китай. На 2.02.2022 г. националният отбор на страната пада с 3:1 от Виетнам в третия и последен кръг на азиатските квалификации за Световното първенство по футбол през 2022 г. В Китай изригва масово недоволство, отправят се искания за закриване на националния отбор. South China Morning Post призовава за радикални промени.
Отделът за развитие на спорта в ККП пише декларация: „Мъжете от националния отбор по футбол вече загубиха кръвта и гръбнака си. Трябва да бъдат разпуснати, защото извършиха нещо срамно“.
Излиза и Директива, която призовава играчите с татуировки да отпаднат от отбора. В документа се посочва още, че националният отбор трябва да организира „идеологически и политически образователни дейности“, за да „укрепи патриотичното образование“ на играчите.
Да не отиваме чак до там, че няма да остане кой да играе в националния...
Гонзо не е в състояние да промени каквото й да е в родния футбол. Затова е и сложен да го „ръководи“. Поне коментатори и журналисти да намалят фанфарите и кухия оптимизъм, че ставаме за смях. Другаде за равен и минимална загуба разпъват своите на кръст, а ние все ги щадим, в глупаво очакване да възкръснат в следващия мач. Просто не стават.
Затова ще продължим да се влачим на опашката, а други ще си оправят головата разлика с нас.
И още нещо много тъжно: нито треньрът Димитров, нито един от футболистите не се извини на фенове и зрители за жалкото подобие на футбол, което демонстрират. Нито един!
В Джибути определено имат повече воля и достойнство.
Михаил Димитров
