Големият проблем дори не са приходите. Те просто показват, че ние не можем да си позволим разходите. И за да влезем в счетоводната норма от 3% дефицит, ние не правим разходите, които са разписани. Т.е. бюджетът не просто се дъни в неговата приходна част, ние не харчим това, което сме обещали да похарчим, а това са пари най-вече за инвестиции, това са парите с най-висока добавена стойност, коментира икономистът Михаил Кръстев.
.
Не харчим тези пари, защото са грешно планирани. Те не влизат, а се пренасочват в това да продължаваме да купуваме краткосрочно социално време и мир - това правим с бюджета през последните години. Капиталовата програма е страшно изостанала вече и това се усеща от всеки един от нас. Тук говорим за инфраструктура, която бизнеса използва, за разходи, които са обещани на сектори за реформиране и з апромяна и това не се случва. Така че проблемът е реален, структурен. Ние нямаме нужда от дефицит, обясни финансовият анализатор Преслав Райков.
Надявам се, че бюджета за 2026 година ще бъде добре балансиран. Няма инфлация, няма ковид, няма енергийна криза, няма каквато и да било криза, така че няма никаква логика да се планира бюджет с дефицит. Да не говорим, че последните години, в които имахме бюджети с дефицити, нищо не съградихме.
Според мен финансовото министерство през последните 12 месеца е напълно наясно, че плана, който заложи за 2025 година е абсолютно неизпълним. Там цифрите са написани с розови очила. Заложено е, че българската икономика ще расте с един огромен процент, ще се събират едни приходи с някакви касови бележки и доброволни вноски и други разни абсурди. Все едно да накараш крадец да ти върне нещата отпреди 5 години, коментира Райков по Нова нюз.
Трябва да спрем да говорим за дефицит, след като ние не изпълняваме плана, който сме разписали. Плана за тази година не се изпълнява. Ние брутално изоставаме с приходната част, каза още Кръстев.
