НАСА е под все по-силен натиск да върне американски астронавти на Луната до края на десетилетието. Но амбициозната мисия „Артемис III“ се изправя пред сложни технически и политически препятствия. А времето тече – защото Китай планира собствено кацане до 2030 г.
Американската космическа агенция избра да използва Starship на SpaceX – най-голямата ракета, строена досега – като лунен модул, който ще достави астронавтите до повърхността. Проблемът е, че никой не знае дали системата ще проработи, пише CNN.
От 10 тестови полета на Starship, шест завършиха с експлозии. Следващият опит е насрочен за понеделник вечер от базата в Тексас. Междувременно Китайската национална космическа администрация се готви за собствено кацане до 2029 г.
„Китай почти сигурно ще стъпи на Луната през следващите пет години“, предупреди популярният учен и изследовател Бил Най. „Това е исторически повратен момент.“
Най-голямото предизвикателство – зареждането в орбита
За да стигне до Луната, Starship трябва да бъде презареждан в орбита около Земята – маневра, която никога не е правена в историята на космонавтиката. Не е ясно колко кораба ще са нужни, за да се прехвърли достатъчно гориво.
По оценки на SpaceX – около 10 полета. По данни на инженери от НАСА – може би над 40. Това би направило мисията „Артемис III“ най-сложната в историята.
„Нито един директор на НАСА не би избрал такава архитектура, ако имаше избор“, заяви бившият ръководител на агенцията Джим Брайденстайн пред Сената.
Разликата с „Аполо“: не просто флаг, а постоянна база
Програмата „Артемис“ има далеч по-амбициозни цели от легендарната „Аполо“. НАСА иска да кацне на южния полюс на Луната, където се смята, че има лед – източник на вода и гориво.
„Идеята не е просто да поставим флаг, а да изградим устойчива база“, каза бившият администратор на НАСА Бил Нелсън.
Това изисква по-голям и сложен модул за кацане – като Starship. Но именно този избор усложнява всичко: многократни изстрелвания, зареждане в орбита, прехвърляне между различни космически кораби.
Как ще изглежда мисията „Артемис III“
Първо ще бъде изстрелян празен Starship, който ще служи като резервоар в орбита. След това ще последват множество танкери, пълни с гориво, за да го заредят. След това ще излети обитаемият Starship HLS, който ще се снабди с гориво от орбиталния резервоар. Отделно астронавтите ще пътуват с кораба „Орион“, изстрелян от ракетата SLS.
„Орион“ ще се срещне със Starship край Луната, двама астронавти ще преминат в лунния модул и ще кацнат на повърхността. След седмица ще се върнат на орбита и ще се приберат на Земята.
Ако мисията се осъществи по план през 2027 г., САЩ ще изпреварят Китай.
Политика, пари и скептицизъм
Проектът струва 2,9 млрд. долара, но мнозина експерти смятат, че НАСА е направила грешка, избирайки SpaceX. „Starship бе избран заради обещанията, не заради готовност“, казва Брайденстайн.
Сенатор Тед Круз предупреди, че смяна на курса сега би застрашила лидерството на САЩ в космоса, но дори привържениците на мисията признават, че графикът е „изключително труден“.
Някои вътрешни оценки в НАСА сочат, че Starship ще закъснее с години. Въпреки това, агенцията запазва уверен тон. „Ще победим китайците на Луната“, заяви временният директор Шон Дъфи.
Гений или риск?
Критиците се страхуват, че САЩ залагат цялата си лунна стратегия на компания, която все още експериментира. Но дори скептиците признават, че SpaceX е доказала, че може да постига невъзможното – от евтини космически полети до повторно използваеми ракети.
„В SpaceX има един самоподдържащ се гений“, казва Пол Хил от Консултативния съвет на НАСА. „Няма друга организация с такава комбинация от амбиция и способности.“
НАСА и SpaceX поемат огромен риск в стремежа си да се върнат на Луната преди Китай. Мисията „Артемис III“ може да отбележи нова зора в човешкото изследване на космоса — или болезнено напомняне, че дори най-мощните нации не могат да надскочат физиката и времето.
Въпросът вече не е дали САЩ ще се върнат на Луната — а дали ще успеят да го направят първи.
