Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.
На 14 октомври е празникът в чест на Света Петка – Петковден. Смята се, че това е завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) на Мраморно море в Одринска Тракия през Х век. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора, баща ѝ Никита е състоятелен земевладелец.
Според житията ѝ Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решава да се посвети на вярата. Тя сменя дрехите си с просешки и често раздава свое имущество на бедните.
В средата на Х век, след смъртта на родителите ѝ и замонашването на брат ѝ, тя напуска дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско подстригване и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следва примера на света Мария Египетска и се установява в Йорданската пустиня, като живее там много години до старостта си.
Предусещайки смъртта си, тя се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „Свети апостоли“, където след 2 години тихо изгасва, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече няма нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребват монахинята вън от градските стени като чужденка (въпреки че всъщност е родена там, тя само като дете е живяла в този град, преди последното си заселване).
След смъртта й нейните мощи, които се вярва, че притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците.
След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
На Петковден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. Месят се колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на Господа. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Днес е празник и на Троян, а Св. Петка е покровителка на града.
Петковден се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. В традиционните народни вярвания този ден се счита за начало на зимните празници.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
