Опитът на Европейския съюз да приеме спорен закон за борба с онлайн сексуалното насилие над деца се провали тази седмица. След масово обществено недоволство, критики от компании като Signal, WhatsApp и X на Илон Мъск, и десетки хиляди писма от граждани до евродепутатите, страните членки не успяха да постигнат напредък по проекта.
Законопроектът за борба с детското сексуално насилие онлайн (CSAM), предложен през 2022 г., цели да даде на полицията по-големи правомощия и да задължи платформите – от WhatsApp и Signal до X (бивш Twitter) – да проверяват съдържанието на съобщенията. Експерти обаче предупреждават, че подобна мярка на практика би премахнала криптираната защита и би отворила път за масово следене.
През последните седмици натискът срещу инициативата ескалира. Хиляди граждани са залели с имейли евродепутатите, а шефове на компании като Signal, WhatsApp и самият Илон Мъск публично се противопоставиха на плана.
Старият спор за шифроването се завръща
Дебатът около CSAM припомня т.нар. crypto wars от 90-те години – спора между правителствата и технологичната общност за правото на шифрована комуникация. Днес почти всички водещи приложения използват end-to-end криптиране, което гарантира, че само изпращачът и получателят имат достъп до съдържанието.
За органите на реда това е сериозно препятствие. „Без законен достъп до криптирани съобщения полицията се бори с престъпността със завързани очи“, заяви говорител на Европол.
Дания начело на новия спорен проект
След като Дания пое ротационното председателство на ЕС през юли, тя внесе нов вариант на закона, който отново включва задължително сканиране на съдържание по нареждане на съд или независим орган. Предложението предвижда така нареченото „client-side scanning“ – технология, при която проверката се извършва още преди съобщението да бъде криптирано. Привържениците твърдят, че това не нарушава сигурността, но експертите по защита на данните са категорични, че границата между частност и контрол изчезва.
Европа разделена на два лагера
Държавите членки остават дълбоко разделени.
Против са Германия, Полша и част от Източна Европа, които предупреждават, че законът ще създаде „дигитална държава на наблюдението“.
За са Дания, Швеция, Испания и Франция – страни, в които темата за онлайн безопасността на децата е политически чувствителна.
Дори вътре в правителствата има разногласия – вътрешните министерства подкрепят по-твърди мерки, а министерствата на правосъдието и дигитализацията защитават правото на поверителност.
Засега законът е в застой
След последния кръг преговори страните от ЕС не успяха да постигнат компромис и работата по законопроекта е временно блокирана. Европейският парламент вече прие своя версия, която поставя акцент върху личната неприкосновеност, но без съгласие в Съвета няма как да започнат официални преговори.
Междувременно Европейската комисия и Европол продължават да настояват за повече достъп на полицията до данните. В същото време бе разкрито, че Комисията е провеждала кампания в полза на закона, в която незаконно е събирала информация за граждани – и това още повече разклати доверието в инициативата.
ЕС се оказа в центъра на нова битка между сигурността и личната свобода – между защитата на децата и правото на поверителност. И засега изглежда, че шифроването печели.
