Нивата на въглероден диоксид в атмосферата са се повишили рекордно през 2024 г., показват данни на ООН. Средната концентрация на газа е достигнала 424 части на милион, което е увеличение с 3,5 ppm – най-големият ръст, откакто започват съвременните измервания през 1957 г. Данните са от годишния доклад на Световната метеорологична организация (СМО).
Учените предупреждават, че естествените механизми на планетата, които абсорбират въглероден диоксид – океаните и горите – отслабват. Тези „въглеродни поглътители“ премахват приблизително половината от човешките емисии всяка година. Но повишаването на температурите намалява способността на океаните да поемат CO₂. На сушата жегата, сушата и пожарите унищожават растителността и намаляват усвояването на въглерод, пише The Guardian.
„Има сериозни опасения, че сушата и океаните вече не улавят достатъчно въглероден диоксид. Това ще увеличи количеството CO₂ в атмосферата и ще ускори глобалното затопляне“, заяви д-р Оксана Тарасова, старши научен служител в СМО.
Според организацията основните причини за рекордното повишение са продължаващото изгаряне на изкопаеми горива, въпреки обещанията за „постепенно преминаване“ към чиста енергия, и масовите пожари през 2024 г. Годината е била най-горещата, откакто се води статистика, а пожарите в Америка са отделили рекордни количества въглерод.
Експертите посочват и трети тревожен фактор – възможен срив на въглеродните поглътители. През последните две години, белязани от климатичното явление Ел Ниньо, учените отчитат „безпрецедентен провал на наземния въглероден поглътител“. Средната глобална температура вече е с 1,3°C по-висока спрямо прединдустриалните нива.
Заместник-генералният секретар на СМО Ко Барет подчерта, че „топлината, задържана от CO₂ и други парникови газове, ускорява климатичните промени и води до по-екстремно време“. Той допълни, че намаляването на емисиите е жизненоважно не само за климата, но и за икономическата сигурност и благосъстоянието на хората.
Освен въглеродния диоксид, през 2024 г. са достигнали рекордни нива и другите два основни парникови газа – метанът и диазотният оксид. Около 40% от метана идва от природни източници, но глобалното затопляне стимулира допълнителни емисии от влажните зони. Останалата част се дължи на изкопаеми горива, животновъдство, сметища и оризови полета. Диазотният оксид се отделя основно от прекомерна употреба на торове и индустриални процеси.
Докладът е публикуван месец преди конференцията COP30 в Белем, Бразилия. Там държавите ще обсъждат как да засилят глобалните действия срещу климатичната криза. Данните на СМО се основават на измервания от 500 станции по света.
