Влиянието на Катар върху „Хамас“ остава решаващо за бъдещето на примирието в Газа. Малката, но изключително богата държава от Персийския залив е един от четиримата гаранти на споразумението и се превърна в ключов посредник между САЩ, Израел и палестинските фракции.
Нов курс на Доха
От години Катар е едновременно одобрен от Израел посредник и основен канал за хуманитарна помощ и финансиране на „Хамас“ в Газа. В Доха се намира и политическото ръководство на движението. Но с подписването на Нюйоркската декларация на 29 юли страната за първи път прие принципа, че „Хамас“ трябва да се откаже от управлението на Газа и да предаде оръжието си на Палестинската автономия – в съответствие с целта за създаване на независима палестинска държава, пише The Guardian.
Катар осъди и нападенията на „Хамас“ срещу цивилни от 7 октомври – позиция, която го доближи до Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
В същото време ръководството на страната оказва натиск върху политическите лидери на „Хамас“. Държавната медия „Ал Джазира“ промени редакционната си линия и започна да представя по-умерена картина на движението, което дълго време бе изобразявано като „глас на съпротивата“ в арабския свят.
Американски натиск и ролята на Тръмп
Решаващ пробив в преговорите настъпи след гаранции, дадени лично от Джаред Къшнър и специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф, че Доналд Тръмп ще осигури спиране на военните действия от страна на Израел. Именно това обещание позволи на Катар да поднови диалога с „Хамас“ в Кайро миналата седмица.
Тръмп заяви пред израелския парламент, че Израел е постигнал всичко възможно с военни средства. Премиерът Бенямин Нетаняху беше принуден да се съгласи, след като опитът му да елиминира представители на „Хамас“ в Доха без знанието на Вашингтон се провали.
Разгневен от действията на Израел, Тръмп принуди Нетаняху да се извини лично на катарския премиер Мохамед бин Абдурахман Ал Тани. Разговорът се проведе от Овалния кабинет, а думите на извинението бяха съгласувани от САЩ и Катар. След това бе договорен тристранен механизъм за сигурност между Израел, Катар и САЩ, целящ „укрепване на взаимното доверие и предотвратяване на бъдещи недоразумения“.
Вашингтон допълнително подписа указ за гарантиране на сигурността на Катар и позволи катарски самолети да оперират от авиобаза в Айдахо. Тръмп подчерта, че САЩ няма да жертват икономическите си отношения с държавите от Залива в полза на Израел, „точка на световната карта“, по думите му.
Напрежение и вътрешни атаки срещу Катар
Въпреки това Катар остава обект на силни атаки в американския политически спектър. Крайни републикански среди и консервативни мозъчни тръстове като Foundation for Defense of Democracies твърдят, че страната продължава да бъде свързана с идеологията на „Мюсюлманските братя“. Други обвиняват Катар, че с години е финансирал „Хамас“ чрез помощи, които са подпомагали военните му структури.
Нови предизвикателства за Доха
След разрушителната война Катар е изправен пред две основни задачи. Първата е да убеди „Хамас“ да се разоръжи и да предаде контрола на Палестинската автономия. Това включва сложни преговори за съдбата на оръжията, тунелната мрежа под Газа и възможността бойците да бъдат интегрирани в други структури.
Втората задача е свързана с реформите в самата Палестинска автономия и предстоящите избори за ново ръководство. Доха ще трябва да реши дали отново да участва в мащабни програми за възстановяване на Газа, след като в миналото вече е предоставила над 4 милиарда долара за инфраструктура и социални помощи – средства, част от които според израелски доклад са били пренасочени към военните дейности на „Хамас“.
Към по-прозрачна дипломация
На фона на мащабните разрушения в Газа и засиления международен контрол върху посредническата роля на Катар, страната настоява бъдещите процеси да се водят чрез официални, многостранни механизми, а не чрез тайни канали и неформални споразумения.
Доха изглежда готова да поеме по-видима и институционализирана роля в следвоенния ред на Близкия изток – роля, в която посредничеството ще се превърне в основен инструмент за влияние, но и в източник на сериозна отговорност.
