След като прахът от визитата на президента Доналд Тръмп в Близкия изток започва да се слaга, пречките за постигането на траен мир изплуват отново. Най-трудното предизвикателство вероятно ще бъде, както и преди, „Хамас“.
По новото споразумение „Хамас“ вече не е заплаха за Израел. Но остава сериозна заплаха за палестинците — и за по-широкия мирен процес, пише CNN.
През последната седмица от райони на Газа, които все още са под контрола на организацията, се появиха съобщения, че „Хамас“ задържа палестинци, заподозрени в опозиция срещу властта ѝ, и извършва екзекуции по улиците. Това още веднъж показва, че целите на „Хамас“ нямат нищо общо с достойнството и справедливостта за палестинския народ, а са насочени единствено към запазване на желязната ѝ хватка върху Газа.
Нека е ясно: докато „Хамас“ остава единственият доставчик на сигурност за населението в Газа, няма надежда нито за възстановяването на територията, нито за дългосрочен мир.
Новата карта на Газа
Първата фаза от сделката на Тръмп за Газа на практика разделя анклава на две части — израелските сили контролират повече от половината територия, а „Хамас“ останалата. Тази демаркационна линия, обозначена с жълт цвят, се запазва като временно статукво, докато международни сили за сигурност не заменят израелските части.
Новата карта представлява огромно отстъпление от страна на „Хамас“ — нещо, което терористичната групировка никога не бе дори обмисляла по време на повече от година трудни преговори за примирие и размяна на заложници. Резултатът удовлетворява едно от основните искания на Израел от самото начало: да се гарантира, че „Хамас“ никога повече няма да може да се възстанови близо до или в съседство с израелските граници.
Но какво става с районите над жълтата линия? Споразумението на Тръмп предвижда „Хамас“ да се разоръжи и да не запазва никаква властова роля. Тази седмица Тръмп подчерта, че възнамерява да се придържа към това, като предупреди в четвъртък: ако „Хамас“ продължи да убива хора в Газа, „няма да имаме избор, освен да ги убием“.
Тук обаче пътят напред става изключително труден. „Хамас“ не е просто терористична групировка, която се крие, за да планира атаки срещу Израел. Тя е политическата и силовата структура, която контролира целия живот в Газа вече две десетилетия — и е направила всичко възможно, за да не позволи да се появи алтернативна палестинска власт.
История на терора
На 26 януари 2006 г., когато авторът на анализа работи в Съвета за национална сигурност на президента Джордж Буш, в Газа се провеждат парламентарни избори, които разтърсват региона. Тогавашният държавен секретар Кондолиза Райс споделя, че „Хамас“ показва изненадваща сила.
„Хамас“ е терористична организация, посветена на унищожението на Израел и на убийството на евреи. Нейният успех на изборите — подкрепени от администрацията на Буш — заплашваше всякакъв напредък към мир.
„Мисля, че една грешка, която направихме с ‘Хамас’, бе, че трябваше да настояваме да се разоръжат, ако искат да участват в изборите“, спомня си по-късно Райс.
След това „Хамас“ започва насилствено да поема властта в Газа, изтезавайки и убивайки опоненти от съперническата партия „Фатах“, която бе ангажирана с мирния процес. Превратът кулминира през юни 2007 г., когато „Хамас“ напълно завзема властта в анклава — ситуация, която продължава и до днес.
Двайсет години провал
Две десетилетия по-късно статуквото, при което „Хамас“ контролира Газа, бе възприето от международната общност като „нещастно, но неизбежно“. Това, според автора, е провал на ООН, на редица американски администрации и на самия Израел.
През това време „Хамас“ не направи нищо, за да подобри живота на палестинците. Вместо това влагаше ресурси в изграждането на подземна мрежа от тунели, дълга стотици километри, и в подготовка на бъдеща война. Именно такава война избухна на 7 октомври 2023 г., когато над 3000 бойци нахлуха в Израел, убивайки повече от 1000 души и взимайки над 250 заложници.
Според един от лидерите на „Хамас“, цитиран от CNN, страданията на палестинците след израелския отговор са били „част от плана“.
Преговорите с „Хамас“
Авторът, който е участвал лично в преговорите през първите 16 месеца на кризата със заложниците, разкрива, че са били сключени две сделки за примирие.
Първата – през ноември 2023 г. – довежда до освобождаването на повече от 100 жени и деца, но „Хамас“ нарушава споразумението на осмия ден, отказвайки да освободи младите жени. Израел отхвърля това искане, което води до срив на договора.
В следващите преговори „Хамас“ настоява за три условия, без които няма да освободи останалите заложници:
- пълно изтегляне на израелските сили от Газа;
- запазване на „Хамас“ като единствена сила за сигурност в анклава;
- обявяване на постоянен мир, гарантиран от САЩ.
Това би означавало Израел да приеме възстановяването на „Хамас“ на границата си — нещо напълно неприемливо.
Трите фази на сделката
САЩ, Египет и Катар разработват тройно поетапно споразумение:
Фаза 1 — ограничено изтегляне на Израел и 42-дневно примирие срещу освобождаването на всички жени, възрастни мъже и ранени заложници.
Фаза 2 — нови преговори в рамките на 42 дни за условията на пълно изтегляне и освобождаване на останалите заложници.
Фаза 3 — размяна на останки и начало на многогодишна програма за възстановяване на Газа с участието на глобални сили.
Сделката е постигната на 15 януари 2023 г., а три дни по-късно заложници започват да се освобождават — събитие, отбелязано от тогавашния президент Джо
Байдън в последната му реч. Екипът на Тръмп поема реализацията на споразумението.
Първата фаза завършва през март с освобождаването на 33 заложници, но след това разговорите се провалят, след като „Хамас“ използва примирието, за да се покаже отново като управляваща сила. Израел подновява настъплението си, а следващите шест месеца се превръщат в най-интензивния военен период от войната.
Новото споразумение на Тръмп
Настоящият пакт е забележителен с това, че позволява на Израел да контролира половината от Газа, включително всички гранични зони, за неопределено време, дори след освобождаването на всички живи заложници.
Тази отстъпка от страна на „Хамас“ се дължи на променения баланс на силите — смъртта на най-радикалните лидери на групировката, поражението на „Хизбула“ в Ливан, отслабването на Иран и новия консенсус в региона за необходимостта „Хамас“ да се оттегли от властта.
Организацията вече е признала принципа, че в Газа може да има друга сила за сигурност освен нея — нещо невиждано досега. Това отваря възможност за бъдеще без „Хамас“, но само ако международната сила наистина се разположи в идните месеци.
Дотогава Газа вероятно ще остане разделена: „Хамас“ ще запази контрол над северните райони, докато южните ще бъдат под израелски контрол и подготвени за връщането на цивилното население.
Уроци от борбата срещу „Ислямска държава“
За да се преодолее задънената улица, САЩ трябва да приложат цялостен 20-точков план — включващ създаване на временна сила за сигурност, нови политически структури и мащабна програма за възстановяване.
Авторът припомня опита от международната коалиция срещу „Ислямска държава“, която успя да освободи близо 8 милиона души от средновековното управление на терористите чрез изграждане на защитени зони и организирана евакуация на цивилни.
Сега задачата е подобна — трудна, но възможна. САЩ вече имат малък контингент в Израел и Египет, който подпомага технически и логистично изпълнението на примирието, но американски войски няма да влизат в Газа.
Катар, Турция и Египет трябва да продължат да оказват натиск върху „Хамас“ за пълно разоръжаване, докато други държави предоставят ресурси и убежища за хората, напускащи контролираните от групировката територии.
Пътят напред
Страните в региона осъзнават по-добре от всеки друг, че докато „Хамас“ е на власт и контролира палестинското население, няма път към мир или към възстановяване на Газа.
Планът на Тръмп изисква именно това — елиминиране на властта на „Хамас“. Сега започва трудната част: да се превърне това изискване в реалност на място, където десетилетия насилие са превърнали всяка стъпка напред в изпитание.
