52-годишен мъж е обвинен в причиняване на средна телесна повреда на собствената си дъщеря. Мъжът остава в ареста по решение на Софийския районен съд. Според събраните доказателства, на 15 октомври в дома им в Банкя обвиняемият е нападнал 16-годишното момиче и го е удрял с дървена тояга, причинявайки счупване на кост на лявата ѝ предмишница. Нападението е станало в условията на домашно насилие.
Прокуратурата е поискала постоянен арест, а съдът се е съгласил с искането. Мъжът е осъждан в миналото, но понастоящем реабилитиран. По случая е образувано досъдебно производство за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до шест години. Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд.
Домашното насилие у нас не е изключение — то е хронична болест на обществото. И въпреки че имаме закон, стратегии и институции, системата продължава да не работи. Реакцията идва едва след като насилието е факт. Няма реална превенция, няма бърза намеса, няма защита.
България продължава да отлага истинските мерки, включително ратификацията на Истанбулската конвенция, зад идеологически спорове и страхове, докато реалните жертви — предимно жени и деца — остават без подслон и подкрепа. В същото време приютите са малко, финансирането им е символично, а социалните служби — претоварени и без ресурс.
Решението не е в поредната декларация, а в изграждане на мрежа за ранна намеса, образование и защита. В училищата трябва да се говори за насилието — как се разпознава и как да се потърси помощ. Полицията и прокуратурата трябва да реагират веднага, а не след трагедия.
Това 16-годишно момиче не е просто жертва. То е поредното доказателство, че без системна промяна, без реална политическа воля и човешка отговорност, България ще продължи да бъде държава, в която домът не е убежище, а капан.
