Средно 15% от разходите за здравеопазване в ЕС идват директно от джоба на хората. Тези дялове варират значително в различните части на Европа.
Според Евростат, през 2024 г. делът на плащанията на домакинствата за здравеопазване от собствения им джоб варира от 8,5% в Люксембург до 35,5% в България. Този дял е над 30% и в Латвия (35,1%), Гърция (34,3%), Сърбия (32,1%), Литва (31,4%) и Босна и Херцеговина (31%).
Д-р Джоузеф Пископо, здравен икономист в здравното министерство на Малта, отбеляза, че страните от Източна и Южна Европа са склонни да имат по-високи разходи от джоба си спрямо общите си разходи. „По-силните икономики могат да отделят повече финансови ресурси за своите здравни системи и следователно да постигнат по-ниски нива на разходи за здравеопазване от джоба“, каза той пред Euronews Health.
В Люксембург, Франция (8,9%), Хърватия (9,4%), Ирландия (10,6%) и Германия (10,7%) са регистрирали най-нисък дял на плащанията от домакинствата. Сред петте най-големи икономики в Европа, Италия има най-висок дял - 22,3%, следвана отблизо от Испания с 20,9%.
Междувременно Франция и Германия се нареждат сред петте държави с най-ниски дялове, а Обединеното кралство, с 15,9%, е близо до средното за ЕС, въпреки че данните му се отнасят за 2019 г.
Дяловете на директните плащания са под средното за ЕС в три скандинавски държави: Швеция (13,4%), Дания (13,9%) и Норвегия (14,1%). Финландия (16,1%) е малко над средното за ЕС.
Джонатан Сайлъс, гостуващ професор в Лондонското училище по икономика (LSE), подчерта, че националните здравноосигурителни политики, които „определят кой е покрит, какви услуги са покрити и каква част от разходите за грижи са покрити“, са сред най-важните причини за различията между държавите. „В много от страните с най-лоши резултати, като България, хората, които не плащат вноските си за социално осигуряване, са изключени от публично финансираното покритие, така че всички здравни нужди се плащат изцяло от джоба“, каза той.
Паскал Гарел, изпълнителен директор на Европейската федерация на болниците и здравеопазването (HOPE) обясни, че дяловете от директните разходи са по-ниски в страни с широко обществено или социално здравно осигуряване. Тези системи обикновено предлагат цялостни пакети от здравни услуги, които включват повечето неща като болнична помощ, посещения при първична медицинска помощ и лекарства, отпускани по лекарско предписание.
Те също така предлагат ниски или никакви потребителски такси за основни услуги и силни механизми за защита на уязвимите групи, включително хора с ниски доходи, възрастни хора и пациенти с хронични заболявания. Франция, Германия и Швеция са някои примери за такива страни.
Гарел добави, че страните с най-високи дялове, като България и Гърция, имат по-малки или нецялостни пакети от обществени помощи, ограничено покритие за амбулаторни лекарства, стоматологични грижи и диагностични тестове, както и по-слаба защита срещу тежки разходи за здравеопазване.
„По-богатите страни от Западна и Северна Европа инвестират повече във високотехнологична медицина, което води до увеличаване на разходите на глава от населението“, каза Гарел.
Той посочи демографски и епидемиологични фактори, които спомагат за повишаване на нивата на разходите. Страните със застаряващо население, например в Италия и Германия, и по-високо разпространение на хронични заболявания, са склонни да имат по-голямо търсене на медицински грижи и услуги за дългосрочни грижи.
„По-младото население или страните с по-ниска продължителност на живота са склонни да харчат по-малко – но често защото грижите са недостатъчно използвани, а не защото нуждите са по-ниски“, добави той.
