Нови държави биха могли да се присъединят към Европейския съюз без да получават веднага пълни права на глас. Товагласи ново предложение, което цели да направи лидери като унгарския премиер Виктор Орбан по-благосклонни към присъединяването на Украйна и други кандидатки.
Предложението за промяна на правилата за членство е в начален етап и би трябвало да бъде одобрено от всички настоящи членки, съобщават трима европейски дипломати и служител от ЕС, запознати с дискусиите. Идеята е новите членове да получат пълни права, след като ЕС приключи с реформи, които да направят по-трудно отделни държави да налагат вето върху политики, пише Politico.
Това е поредният опит на правителства, подкрепящи разширяването на ЕС, да съживят процес, който в момента е блокиран от Будапеща и още няколко столици.
Причината е страхът от икономическа конкуренция или компрометиране на националната сигурност. Европейската комисия, както и Скандинавските, Балтийските и някои централноевропейски страни, традиционно подкрепят разширяването.
ЕС поставя разширяването като стратегически приоритет на фона на експанзионистичната политика на Владимир Путин, но плановете за увеличаване на броя на страните членки от 27 на около 30 през следващото десетилетие разкриват дълбоки вътрешни разделения в блока.
„Без право на вето“ за новите членки
„Бъдещите членове трябва да се откажат от правото си на вето, докато не бъдат въведени ключови институционални реформи — като гласуването с квалифицирано мнозинство по повечето политики“, заяви Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейските въпроси в германския Бундестаг.
„Разширяването не трябва да се забавя от отделни държави, които блокират реформите“.
Новият модел ще позволи на държави като Украйна, Молдова и Черна гора да се възползват от много от предимствата на членството, но без да имат право на вето — инструмент, който доскоро се смяташе за свещен в ЕС.
Според дипломатически източници идеята се обсъжда неформално между страните членки и Комисията. Тя би позволила на новите държави да влязат при по-гъвкави условия, без да е нужно цялостно изменение на основните договори на ЕС — процес, който няколко правителства смятат за неприемлив.
Досега лидерите в Брюксел твърдяха, че такова изменение е задължително, за да се избегнат бъдещи блокажи, но опитите да се премахне правото на вето за съществуващите членки срещат съпротива — не само от Унгария, но и от Франция и Нидерландия.
Растящо недоволство от забавянето
Хофрайтер посочи, че новият модел ще гарантира, че ЕС „ще остане способен да действа дори и след разширяване“. Той добави, че представители на страните от Западните Балкани възприемат идеята като „конструктивна и реалистична“.
Според него обвързването на разширяването с институционални реформи може да доведе до „задна врата за блокиране на процеса“.
Това идва на фона на нарастващо разочарование в страни кандидатки, които от години провеждат реформи, но нямат реален напредък към членство. Пример е Черна гора, която започна преговори още през 2012 г.
„Последната държава, която влезе в ЕС, беше Хърватия преди повече от десетилетие — а междувременно Великобритания напусна“, заяви президентът на Черна гора Яков Милатович в интервю за Politico. „Сега е моментът да се съживи идеята за разширяване и да се възвърне привлекателността на ЕС като клуб, към който си струва да принадлежиш“.
Заместник министър-председателят на Украйна Тарас Качка подкрепи идеята, призовавайки за „креативни решения“, които да деблокират процеса, блокиран в момента от ветото на Унгария.
„Чакането не е опция“, каза Качка. „Нуждаем се от решение тук и сега. Това е важно както за Украйна, така и за Европейския съюз. Русия тества европейската сигурност с дронове — но и чрез подкопаване на единството на ЕС“.
ЕС и разширяването – инструмент срещу Русия
Макар председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да поставя разширяването в центъра на стратегията си, страните членки все още не желаят ускоряване на процеса.
В началото на октомври държавите от ЕС отхвърлиха предложение на председателя на Европейския съвет Антониу Коща да се пристъпи към нов етап от разширяването.
Лидерите от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – ще се срещнат с европейски представители в Лондон, за да обсъдят по-дълбока интеграция като подготовка за бъдещо членство.
Очаква се Европейската комисия да представи нова оценка за напредъка на кандидатите и да предложи вътрешни реформи, които да подготвят Съюза за приемане на нови държави.
Междувременно чернова на заключенията от предстоящата среща на върха в Брюксел не споменава темата за разширяването — което предизвика недоволство сред привържениците на идеята.
В сянката на Русия
Членството в ЕС се разглежда като основен геополитически инструмент срещу агресивна Русия.
В Молдова, например, проевропейската президентка Мая Санду спечели изборите именно с послание за членство в ЕС. А за Украйна стремежът към ЕС беше централен мотив още от протестите на Майдан през 2014 г.
„Украинците се борят всеки ден от три години и половина, за да не допуснат Русия в Европа“, заяви еврокомисарката по разширяването Марта Кос в писмен коментар за Politico. „В Молдова именно достоверната европейска перспектива беше решаваща... Убедена съм, че страните членки няма да застрашат това“.
Въпреки натиска от Брюксел обаче, някои лидери в Западна Европа, притиснати от растящата подкрепа за крайнодесни партии, не бързат да отварят вратите на ЕС за нови членове.
На пресконференция през юли германският канцлер Фридрих Мерц призна, че не очаква Украйна да стане член на ЕС преди 2034 г., когато приключва следващата многогодишна бюджетна рамка.
„Присъединяването на Украйна вероятно няма да има незабавен ефект върху финансовата перспектива на ЕС в средносрочен план“, каза тогава Мерц.
