Връзките на Турция с Хамас, някога пречка за Вашингтон, се превърнаха в геополитически актив. Като убеди Хамас да приеме сделката на Тръмп за Газа, Анкара се утвърди отново на шахматната дъска в Близкия изток, за ужас на Израел и арабските си съперници, пише Ройтерс.
Първоначално съпротивляващи се на ултиматума на американския президент, лидерите на Хамас отстъпиха, едва когато Турция ги призова да се съгласят с американския план.
Два регионални източника и двама служители на Хамас казаха пред Ройтерс, че посланието на Анкара е недвусмислено: Време е за приемане.
„Този господин от място, наречено Турция, е един от най-могъщите в света“, каза Тръмп миналата седмица, визирайки турския президент Ердоган, след като палестинската бойна групировка се съгласи на плана за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците.
„Той е надежден съюзник. Винаги е до мен, когато имам нужда от него.“
Подписът на Ердоган под документа за Газа даде тласък на стремежа на Турция за централна роля в Близкия изток, статут, който Ердоган все повече се стреми да си върне, често позовавайки се на връзки и лидерство от османската епоха. Сега, след сделката, Турция се стреми да пожъне дивиденти, включително по двустранни въпроси със САЩ, казват източниците.
Синан Улген, директор на истанбулския мозъчен тръст EDAM и старши сътрудник в Carnegie Europe, заяви, че успехът на Анкара в приемането от Хамас на споразумението на Тръмп за Газа ѝ е дал нов дипломатически лост у дома и в чужбина. Турция, каза той, вероятно ще използва подновената си добра позиция във Вашингтон, за да настоява за напредък по застоялите продажби на изтребители F-35, облекчаване на американските санкции и помощ от САЩ за постигане на целите на Турция за сигурност в съседна Сирия.
„Ако тези хвалебствени изявления на Тръмп се превърнат в трайна добра воля, Анкара би могла да използва този импулс, за да разреши някои от дългогодишните разногласия“, каза Улген пред Ройтерс.
Според официални лица, дипломатическото пренастройване между Анкара и Вашингтон е започнало по време на септемврийското посещение на Ердоган в Белия дом, първото му от шест години. На срещата бяха разгледани нерешени спорни точки, включително стремежа на Турция да отмени американските санкции, наложени през 2020 г. заради покупката на руски ракетни системи С-400, ход, който разгневи Вашингтон и доведе до отстраняването ѝ от програмата F-35.
Сирия беше друга ключова тема. Турция иска да окаже натиск върху подкрепяните от САЩ кюрдски Сирийски демократични сили (SDF) да се слеят със сирийската армия. Анкара разглежда SDF като заплаха поради връзките им с ПКК, която Турция определя като терористична групировка. Този стремеж изглежда набира скорост. Командирът на SDF Мазлум Абди потвърди механизъм за сливане със сирийската армия, резултат, който Турция разглежда като стратегическа победа.
Споразумението за Газа е резултат от други подобрения на турския престиж. Тръмп похвали Ердоган за домакинството на преговорите между Русия и Украйна по-рано тази година, а влиянието на Анкара нарасна след падането на Башар Асад в Сирия през 2024 г., когато Турция подкрепи опозиционните сили.
Амбицията на Турция да си върне доминиращата роля в Близкия изток напомня на някои скептици за наследството на Османската империя, която някога е управлявала голяма част от региона. Нейният крах преди век остави съвременна Турция затворена в себе си, докато тя изграждаше светска република и донякъде се отдръпваше от регионалната дипломация.
Години наред Анкара не беше част от усилията на високо ниво за разрешаване на израелско-палестинския спор, основен източник на регионална нестабилност. Подкрепата на Турция за ислямистките движения – включително политическата и дипломатическата подкрепа за Хамас – обтегна отношенията ѝ с Израел и няколко арабски държави, а възприеманото отклонение от нормите на НАТО под ръководството на Ердоган допълнително я отдалечи от миротворчеството. Но за да прекъсне безизходицата в преговорите за прекратяване на огъня в Газа, Тръмп се обърна към Ердоган, залагайки на влиянието на турския лидер над Хамас. Турски представители, водени от началника на разузнаването Ибрахим Калин, увериха Хамас, че прекратяването на огъня има регионална и американска подкрепа, включително личната гаранция на Тръмп.
Като привлече Ердоган, Тръмп даде на Анкара ролята, за която тя копнееше като доминираща регионална сунитска сила. Ходът разтревожи Израел и съперничещите ѝ арабски държави, включително Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, отдавна предпазливи към ислямистките амбиции на Ердоган, казаха двама дипломати.
„Ердоган е майстор в разширяването на влиянието си, в овладяването на възможностите, възползването от събитията, в превръщането им в свой интерес и в приписването на заслуги за тях“, каза арабският политически коментатор Айман Абдел Нур. „Очевидно страните от Персийския залив не бяха доволни от това, че Турция поема водеща роля в Газа, но в същото време искаха този конфликт да приключи, да се постигне споразумение и Хамас да бъде оставен настрана.“
Макар че арабските държави споделяха интерес с Турция за прекратяване на войната, каза ливанският анализатор Саркис Наум, по-голямата роля, дадена на Анкара, беше тревожна за тях, припомняйки историята на османското имперско управление над много страни в региона.
Министерството на външните работи на Турция и разузнавателната агенция MIT не отговориха на исканията на Ройтерс за коментар.
За Хамас основното безпокойство беше, че Израел може да се откаже от сделката и да възобнови военните операции. Дълбокото недоверие почти провали процеса, съобщиха регионални източници. „Единствената реална гаранция“, каза висш служител на Хамас пред Ройтерс, „дойде от четири страни: Турция, Катар, Египет и американците. Тръмп лично даде думата си. Посланието на САЩ беше: „освободете заложниците, предайте телата и гарантирам, че няма да има връщане към война.“
На влизането на Турция в преговорите първоначално бе дадено вето от Израел, но Тръмп се намеси, оказвайки натиск върху Тел Авив да позволи участието на Анкара, казаха двама дипломати.
Високопоставен служител на Хамас заяви, че военните лидери на Газа са приели примирието не като капитулация, а под смазващия натиск на безмилостното посредничество, сриващата се хуманитарна ситуация и изтощеното от войната общество.
Споразумението осигури освобождаването на израелски заложници, взети по време на атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., при която загинаха 1200 души, и предизвика израелска офанзива, която оттогава е убила над 67 000 палестинци, според здравните власти в Газа.
Дали споразумението за Газа в крайна сметка ще отвори път към палестинска държава, остава неясно. Турция и арабски държави, включително Катар и Египет, казват, че планът не съдържа пътна карта за решение с две държави, което е историческото палестинско искане.
На въпрос за потенциално разполагане на турски войски в Газа в следвоенен сценарий и начини за гарантиране на сигурността на анклава, Ердоган заяви на 8 октомври, че преговорите за прекратяване на огъня са от решаващо значение за подробно обсъждане на въпроса, но приоритетът е постигане на пълно прекратяване на огъня, доставки на помощи и възстановяване на Газа.
