„Едно такова насилие може да радикализира цялото противопоставяне в Сърбия. Режимът на Вучич усеща страха си и ще прибегне до крайности, за да запази контрола“. Това каза в интервю за ФрогНюз Владимир Владимиров, международен анализатор и създател на портала BalkanPool.
Днес Белград отново стана сцена на насилие – мъж беше ранен при стрелба пред парламента, в близост до палатковия лагер на привърженици на президента Александър Вучич. Минутите след изстрелите палатка в лагера пламна.
След стрелбата и пожара пред Скупщината – какво се случва в Сърбия и какво следва? Разговор с Владимир Владимиров:
Лагерът пред Скупщината е създаден от привърженици на Александър Вучич, говори се – по негово разпореждане, като контрапункт на протестите, които обхващат страната вече почти година. На какво според Вас е знак този акт – става ли дума за разклащане на режима или просто за пореден епизод от политическото напрежение в Сърбия?
Случаят е съвсем пресен и трябва да изчакаме, за да видим повече факти. По-скоро бих заложил на хипотезата, че самият режим на Вучич задълбочава ескалацията. Едно такова насилие може да радикализира цялото обществено противопоставяне, което виждаме днес в Сърбия.
От едната страна, стои режимът и дълбоката държава, а от другата – младите хора, които не искат повече да живеят в система, белязана от корупция и липса на свобода. Смятам, че това е началото на по-твърда линия от страна на режима на Вучич. Не бих се изненадал, ако в следващите седмици и месеци станем свидетели на нови случаи на насилие и репресии.
Всъщност какво знаем за този палатков лагер, наричан „Чачиленд“, говори се, че в него има оръжие?
Това, което знаем, идва от Сърбия – по официални и неофициални канали. Да, това е палатков лагер, който напомня на българското „изобретение“ контрапротест. Очевидно този модел вече влиза в инструментариума и на други държави.
Доколкото е известно, лагерът подкрепя официалната власт. Там са събрани привърженици на Вучич, които демонстрират, че „има и хора, които подкрепят режима“. Те реално защитават статуквото и самия Вучич като негов главен символ.
Затова фактът, че именно там се случи инцидентът, не е случаен. Напълно сигурен съм в това.
Този инцидент идва след почти година на протести. Виждаме движение в Сърбия, но не и конкретен резултат. Имаше промени във властта, които се оказаха фасадни. Виждате ли реална възможност за промяна на режима на Вучич?
Ако има нещо различно от преди година, от трагедията в Нови Сад през ноември 2024 г., то това е страхът на Вучич и дълбоката държава. Те усещат, че все по-голяма и важна част от сръбското общество – студентите и младите хора – искат промяна.
Тези млади хора казват ясно, че сегашното управление е продължение на политиките на Милошевич. Нека не забравяме, че самият Вучич беше министър на пропагандата в правителството на Милошевич.
Студентите имат няколко много важни въпроса за решаване и няколко проблема. Да приемем, че Вучич ще се уплаши, Западът ще увеличи натиска и има предсрочни избори. Проблемът на протестите е, че студентите нямат излъчени лица, политически ръководители, говорители. Нямат и ясно артикулирани послания. Освен общите лозунги за борба с корупцията и смяна на Вучич, липсват конкретни предложения за реформи и промени. Без тези два ключови елемента – политическо лидерство и конкретна програма – промяната ще бъде много трудна.
Студентите трябва да подготвят свои лица, говорители и политически предложения към гражданите. Симпатията не е достатъчна. Трябва ясно да се каже – искат ли интеграция с Европейския съюз, или задълбочаване на връзките с Китай и Русия? В момента не знаем какво точно предлагат студентите.
И още нещо тревожно – вече 11 месеца протестиращите не издигат нито едно европейско знаме. Същевременно европейските лидери отиват в Белград, тупат Вучич по рамото и не се срещат със студентите. Това е изключително показателно.
Ако допуснем, че протестите все пак доведат до промяна и ново поколение влезе в политиката – доколко реалистично е Сърбия да се демократизира и откъсне от влиянието на старата система?
Това е ключов въпрос. Ако приемем хипотетично, че младите хора създадат свое политическо представителство, спечелят изборите и поемат властта – какво следва?
Трябва да си припомним примера с д-р Зоран Джинджич – единственият реален шанс за демократизация и европеизация на Сърбия след Милошевич. Той беше убит от дълбоката държава и свързаните с нея олигархични и криминални структури.
Затова дори ако ново поколение влезе в политиката, пътят ще бъде дълъг и труден. Те ще се сблъскат със същата дълбока държава, със същите служби, нереформирани от времето на Югославия, с цялата сръбска олигархия, свързани с Русия и Китай, с цялата сръбска корупция. Промените в такава система не се случват нито лесно, нито бързо.
Трябва да наблюдаваме внимателно Сърбия, защото на протестите вече виждаме не само студенти, но и ветерани от югославските войни. Това са две групи, които поначало са на противоположни полюси. Фактът, че сега са заедно, показва, че сръбското общество е достигнало критична точка.
Илияна Маринкова
