
Съединените щати наложиха санкции на „Роснефт“ и „Лукойл“ – двете най-големи руски петролни компании, в рамките на нов натиск върху Москва да преговаря за прекратяване на войната срещу Украйна. Това са първите санкции на администрацията на Доналд Тръмп, след завръщането му в Белия дом през януари.
Мерките са насочени към рязко ограничаване на приходите от износ на петрол, които финансират руската военна индустрия, пише The Guardian.
„Сега е моментът да спрем убийствата и да постигнем незабавно прекратяване на огъня“, заяви министърът на финансите Скот Бесент, когато обяви санкциите.
„След отказа на президента Путин да сложи край на тази безсмислена война, санкционираме двете най-големи руски петролни компании, които поддържат военната машина на Кремъл. Ако се наложи, ще предприемем и допълнителни действия, за да подкрепим усилията на президента Тръмп за прекратяване на още една война“, добави Бесент, като призова съюзниците на Вашингтон да се присъединят към санкциите.
Великобритания и ЕС вече предприеха действия
Британското правителство санкционира „Роснефт“ и „Лукойл“ още миналата седмица.
Европейският съюз вече има санкции срещу държавната „Роснефт“, но не и срещу частната „Лукойл“, заради изключенията за Унгария и Словакия, които продължават да купуват руски петрол.
Отмяна на срещата с Путин
В същия ден Тръмп потвърди, че е отменил планираната си среща с Владимир Путин, след като разговорите между Вашингтон и Москва са достигнали до „задънена улица“.
„Не ми се стори, че ще стигнем там, където трябва, затова я отмених. Ще го направим в бъдеще“, заяви Тръмп в Овалния кабинет след среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Спор около ракетите Storm Shadow
Wall Street Journal съобщи, че администрацията е свалила ограниченията върху използването на британските ракети Storm Shadow от Украйна, което ѝ позволява да нанася удари дълбоко на руска територия.
Тръмп обаче отрече информацията, като я нарече „фалшива новина“:
„САЩ нямат нищо общо с тези ракети, откъдето и да идват, нито с това как Украйна ги използва“, написа той в социалните мрежи.
Енергийният удар срещу Русия
Санкциите от сряда са най-пряката атака срещу руския петролен сектор от началото на новия мандат на Тръмп. По-рано той вече наложи 25% мито върху индийски стоки, определяйки го като „отговор на покупките на евтин руски петрол от Индия“.
„Роснефт“ беше най-важната руска компания, която все още не беше под пълни американски санкции“, коментира бившият служител на Държавния департамент Едуард Фишман.
Според него остава въпросът дали Вашингтон ще заплашва чуждестранни банки, търговци и рафинерии, които продължават да работят с руски петрол.
„Очаквам поне краткосрочно отдръпване от руския петролен пазар“, каза Фишман. „Дали това ще се превърне в дългосрочен натиск върху руските приходи – жизненоважни за Путин – ще зависи от последователността на американските действия“.
Реакция от Европа
Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства санкциите и заяви, че е говорила с Бесент малко преди обявяването им.
„С предстоящия 19-и пакет санкции на ЕС това е ясен сигнал от двете страни на Атлантика, че ще поддържаме натиска върху агресора“, написа тя.
Брюксел подготвя забрана за внос на руски втечнен газ, черен списък за „сянковия флот“ от танкери, както и финансови ограничения за „Роснефт“, „Газпром нефт“ и няколко руски банки. Новите мерки ще ограничат и свободното движение на руски дипломати в Шенгенската зона.
Вашингтон и Брюксел отново координират натиск върху Москва – този път чрез енергийния сектор, който остава основният източник на средства за войната на Путин. Новите санкции може да пренаредят глобалния петролен пазар, но също така да засилят напрежението между САЩ и Русия в момент, когато преговорите за мир изглеждат по-далечни от всякога.