„Съвместен европейски механизъм за заеми“ би помогнал на страните да се справят с един по-несигурен свят, заяви премиерът Кириакос Мицотакис пред Politico.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис настоя днес преди срещата на върха на лидерите на ЕС, че блокът трябва да играе по-голяма роля в намирането на десетки милиарди евро, които страните да могат да плащат за увеличените военни разходи.
Мицотакис заяви, че ще използва срещата в Брюксел, за да призове блока да стигне до „преломна точка, в която осъзнаваме, че трябва да поемем по-голяма отговорност за европейската отбрана“ и да подкрепи заемите в целия ЕС за общи проекти.
„Моят аргумент е много прост — ако отбраната е главно европейско обществено благо, имаме нужда от европейски структури и европейско финансиране, за да развием нашите отбранителни способности“, каза Мицотакис. „Има слон в стаята. Не говорим открито за това, но можем ли да си представим сценарий, в който имаме съвместен европейски механизъм за заеми, насочен към подкрепа на европейски отбранителни проекти?“, добави той.
„Със сигурност бих подкрепил това, при условие че има проекти, които ясно се квалифицират като европейско обществено благо... нека използваме европейски пари, за да правим неща, които може да не сме в състояние да направим на национално ниво“, каза Мицотакис.
Докато Европейската комисия представи поредица от планове за разхлабване на фискалните правила и позволяване на столиците да вземат повече заеми за финансиране на мащабна програма за превъоръжаване, държавите останаха в патова ситуация по отношение на идеята за споделяне на дълга, за да се отключат допълнителни средства. Идентифицирани са поредица от трансгранични проекти, включително мерки срещу дронове, но до голяма степен националните правителства трябва да направят инвестициите сами.
„Мисля, че предизвикателството е дали можем да имаме допълнително финансиране и дали това допълнително финансиране може да бъде обвързано с условия, които ни тласкат към по-силна подготовка“, каза Мицотакис, „което би било съвместно възлагане на обществени поръчки, разработване на нови технологии, особено дронове и изкуствен интелект, и мисля, че Комисията и европейските институции трябва да имат ясна роля.“
Фискално консервативни страни като Холандия традиционно се противопоставят на нови механизми за съвместен дълг за укрепване на капацитета за разходи в други държави.
В интервюто Мицотакис отправи и предупреждение относно екологичните приоритети, тъй като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е изправена пред бунт от страни, които се опасяват, че зелените политики и целите за климатична неутралност вредят на техните икономики.
„Бях много, много ясен – зеленият преход не може да бъде самоцел“, каза Мицотакис. „В противен случай може да осъзнаем в един момент, че участваме в грешна надпревара. Това трябва да бъде балансирано с конкурентоспособността и да насърчава или поне да не възпрепятства социалното сближаване.“
„Не ми се иска да давам точна цифра, но последните 10, 15 или 20 процента от зеления преход в момента са плашещо скъпи и дори нямаме технологиите, за да постигнем тази цифра“, добави той.
