В неочакван ход президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви първите си санкции срещу Москва, насочени към двете най-големи руски петролни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“. Мерките целят да окажат натиск върху Кремъл да се съгласи на прекратяване на огъня в Украйна.
Санкциите, наложени на 22 октомври, замразяват всички активи на компаниите в САЩ и отварят пътя за вторични санкции срещу чуждестранни институции, които работят с тях.
Удар по руските енергийни гиганти
„Роснефт“ и „Лукойл“ са гръбнакът на руската икономика. Двете компании осигуряват почти половината от износа на руски суров петрол – около 3,1 милиона барела дневно.
Държавната „Роснефт“, ръководена от близкия до Владимир Путин Игор Сечин, произвежда около 40% от руския петрол. „Лукойл“, най-голямата частна енергийна компания в страната, държи близо 15% от националното производство и 2% от световното.
Новите санкции обхващат не само основните дружества, но и шест дъщерни компании на „Лукойл“ и 28 на „Роснефт“. Сред тях е и „Лукойл–Западен Сибир“, която осигурява около 40% от продукцията на групата.
„Американците санкционираха не само централите, но и всички дъщерни дружества с над 50% участие“, коментира украинският икономист Олег Пендзин. „Това директно засяга техните европейски и международни клонове“, посочи той пред Kyiv Independent.
По думите му, веднъж попаднали под санкции, компаниите бързо губят партньори – корабни оператори, застрахователи и посредници се отдръпват, за да не бъдат засегнати.
Индия и Китай се дистанцират
Първите ефекти вече се усещат на глобалните пазари. Индия – един от най-големите клиенти на Москва – рязко намалява вноса си на руски петрол. Според Bloomberg индийските рафинерии ще сведат покупките от „Роснефт“ и „Лукойл“ почти до нула.
През септември Индия внасяше 1,6 милиона барела руски петрол дневно, което представляваше над една трета от потреблението ѝ.
„Банките в Индия и Китай рискуват да станат обект на вторични санкции, ако продължат да работят с компании от черния списък“, предупреди Пендзин.
По информация на Ройтерс, китайските държавни петролни компании също са спрели покупките на руски суров петрол, опасявайки се от наказателни мерки.
Може ли санкциите да ударят Москва?
Според експерти, новите ограничения ще натежат на руската икономика, поне в краткосрочен план.
„По-строгите условия за плащания, транспорт и застраховане повишават разходите и намаляват приходите на Кремъл“, обясни проф. Олександър Талавара от Университета в Бирмингам.
Американският министър на финансите Скот Бесент заяви, че целта е да се удари „там, където най-много боли“ – способността на Русия да финансира войната.
Путин призна, че санкциите ще имат последици, но отхвърли опасенията за сериозен икономически удар. „Те са сериозни за нас, но няма да засегнат дълбоко благосъстоянието ни“, каза той на 23 октомври.
Някои анализатори обаче са скептични. Според Тимъти Аш от Chatham House санкциите имат по-скоро символичен ефект.
„Великобритания вече наложи подобни мерки“, припомни той. „Това може да е сигнал, че САЩ са готови за по-твърди стъпки, но засега администрацията на Тръмп не е показала желание да навреди сериозно на руската икономика“.
Русия не може да воюва без Китай, Иран и Северна Корея
Експертите от Атлантическия съвет бяха категорични: без партньорите си Москва би изглеждала като „боклук“. Това бе основният извод на доклад, представен от Центъра за Евразия на Атлантическия съвет. Новият анализ, озаглавен „CRINK: вътре в новия блок, който подкрепя войната на Русия в Украйна“, разглежда съюза между Китай, Русия, Иран и Северна Корея.
Докладът показва, че след западните санкции Москва е напълно зависима от внос на технологии и суровини, за да произвежда ракети, дронове, танкове и боеприпаси. Докато Иран доставя дронове, а Северна Корея – артилерийски снаряди, Китай осигурява технологиите и парите. Според оценките на САЩ Пекин осигурява около 80% от „двойно предназначените“ стоки, нужни на Русия – от електроника до машини и микрочипове, пише Kyiv Post.
Двустранната търговия между двете страни е достигнала рекордни нива, но връзката е едностранна. Русия се е превърнала в зависим клиент, който обменя суровини срещу китайски технологии. За Китай търговията с Москва представлява едва 3% от общия му обмен, но за Русия тя е жизненоважна.
„Китай е основният партньор на Русия в опита ѝ да подкопае западния ред“, се казва в доклада. Русия вече не може да воюва без своите авторитарни съюзници. А Китай държи не само икономическия ѝ живот, но и ключа към края на войната.
