Изтичането на СРС-тата май е дело на силна спецслужба на много развита малка държава. СРС-тата разбиват два мита – единият, че ГЕРБ са големи специалисти по спецслужбите и по националната сигурност, и вторият – че те могат да са морален съдник в обществото. Тези СРС-та са удар срещу българската държавност и гражданското общество. Дянков е финансовото измерение на Бин Ладен за българското общество.
Иван Генов е доктор по международно право, депутат от БСП във Великото народно събрание, 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание. Преди две години става съпредседател на партия „Българската левица” заедно с покойния Илия Божинов.Той коментира пред Блиц ситуацията в БСП и в страната.
Четвърти февруари е най-спекулативната политическа дата в историята на прехода у нас. Трагикомичното бе героизирано. Явиха се много кандидати за ордени, слава и място в историята. А всъщност 4 февруари е ден на българските олигарси, победа на сенчестата политика над легитимната, радост за кредитните милионери. България днес щеше да е друга – по-справедлива и демократична, ако 4 февруари си беше останала обикновена дата от календара на 1997 г. Това можеше и трябваше да стане, ако новоизбраният председател на БСП Георги Първанов се бе съобразил с колективното решение на партийното и парламентарното ръководство на Демократичната левица за своевременно съставяне на втори кабинет.
Вместо да прояви политическа отговорност, воля, далновидност, Първанов непрекъснато протакаше и отлагаше в ущърб на държавността. Напомням известни и малко известни факти. На извънреден конгрес на 21 и 22 декември 1996 г. Жан Виденов заяви, че подава оставка от двата поста.
Факторът време е основен в политиката. Преди новата 1997 г. България можеше да има ново правителство начело с акад. Благовест Сендов. Тогавашният председател на Народното събрание проведе екстрени срещи около Коледа с посланиците на основните държави и получи уверение, че ако бъде посочен за премиер, той ще получи подкрепата на техните правителства за по-бързото излизане от кризата. А Георги Първанов свика заседание на Висшия партиен съвет чак на 8 януари и в онази конфронтационна обстановка номинира за премиер вътрешния министър Николай Добрев?!
След 8 януари протакането продължи. Категорично твърдя, че при варианта „акад. Сендов премиер” нямаше да се стигне до екзекуция на парламента на 10 януари, до безумния курс на долара и, разбира се, до някакъв си 4 февруари, който сега е героизиран. Освен това валутният борд щеше да влезе по-рано в сила. С други думи, обикновеният 4 февруари можеше да е в полза на българския народ, а „героичният” 4 февруари доведе по-късно до пълно разграбване на националното богатство по линията Софиянски-Костов.
Първанов бездействаше 16 дни, за да не посочи точния премиер - явно не бе самостоятелен, някой му дърпаше конците. Груба политическа грешка на ръководството на БСП беше да се доверява на подобно лице за председател. Първанов стана президент за сметка на партията. Същевременно той я насочи в глуха линия, по пътя на Шрьодер и Тони Блеър, и една автентична лява партия се превърна в социаллиберална. Резултатите са известни. На практика левият избирател не е представен в парламента.
Проектът АБВ не може да има сериозно бъдеще - на какво Първанов ще бъде алтернатива? На самия себе си? На всичко онова, което сътвори пряко в прехода? Това е изкуствен проект, той не може да бъде алтернатива, някои го наричат пластмасов, егоистичен.
Проектът АБВ изглежда доста анемичен. Все повече лица го напускат. Освен това от „Позитано” 20 приеха това като пряка заплаха срещу себе си, взеха мерки и е публична тайна, че от доста време насам Първанов и Станишев не си вдигат телефоните един на друг.
Станишев е копие, сянка, преработено, но недоработено издание на Първанов. Той усети заплахата и персонално срещу себе си, тъй като сега Станишев играе „ва банк” преди изборите. Той поема цялата отговорност, въпреки че отдавна трябваше да освободи партията от присъствието си. Но явно на Балканите политическият морал е в дефицит.
За мен най-важно е да се разбере откъде изтича информация. Вече нееднократно призовавам компетентните органи да потвърдят или да отхвърлят съмнението, че това е дело на чужди служби, което би застрашило максимално сигурността на страната.
Сега всички са ни „приятели”. Има една малка, но развита държава, с много силна спецслужба, която има съприкосновение с телекомуникациите. Така че органите да отговорят дали изтичането на СРС-тата не е свързано с чужда разведка.
СРС-тата разбиват два мита – единият, че ГЕРБ са големи специалисти по спецслужбите и по националната сигурност, и вторият – че те могат да са морален съдник в обществото. Тези СРС-та са удар срещу българската държавност и гражданското общество.
Вотът на доверие беше една от най-умните инициативи на Борисов – перфектен парламентарен ход, който гарантира спокойствие за кабинета, но ефектът му няма да бъде дълготраен. Една от основните причини е „любимият на целия български народ” Симеон Дянков. Срокът на неговото пребиваване на министерския пост е обратно пропорционален на продължителността и ефективността на мандата на кабинета „Борисов”.
Дянков е финансовото измерение на Бин Ладен за българското общество. Той е финансов терорист, неолиберален фундаменталист. Неговите прословути три финансови мерки, които изброи в парламента, показват, че е враждебен на българския народ. Той е машата, инструментът на Световната банка и Международния валутен фонд у нас. Той иска да увековечи плоския данък чрез референдум, да сведе преразпределителната роля на държавата до 35 % от БВП. Аз твърдя, че всяка държава, която преразпределя по-малко от 50% от БВП, е асоциална и антинародна. Плоският данък е психично отклонение. За съжаление, той бе въведен от тройната коалиция, основна част от която беше БСП.
