БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ


„Труд” се хвърли по очи на банкера Цветан Василев

62 9717 20.02.2011
„Труд” се хвърли по очи на банкера Цветан Василев
Първанов иска автограф от Валерия Велева

Обидно сладникава статия за банкера Цветан Василев ознаменува първия работен ден на новата главна редакторка на „Труд” Димитрана Александрова.


Под заглавието „Искам да докажа, че съм най-добрият” на цели две вестникарски страници е проснат разказ за детството, младостта и професионалната реализация на собственика на Търговско-корпоративна банка, изпълнен в най-блудкавите традиции на родната журналистика от времето на соца.

Паметливи споделят, че такива статии са къдрили по партийна поръчка щатните драскачи в „Работническо дело” и „Отечествен фронт” за функционери на БКП, герои на социалистическия труд и ятаци на партизани с недоказана биография. Но никой не си е позволявал подобни венцехваления с днешна дата нито за Жан Виденов, нито за Иван Костов,
нито дори за Бойко Борисов в апогея на властта и влиянието им.
Авторката на угодническата летопис за Василев – Валерия Велева, разпознала се още като „Мадам В.” от прочутото писмо на Ахмед Доган, обаче смело е възкресила погребания с омерзение жанр.

Ето и някои неподражаеми образци на журналистическите прозрения и стилистично изящество на първата шпага на „Труд”, очевидно срещнала и подкрепата на новата си началничка в лицето на Димитрана Александрова.
„Произхожда от обикновено семейство на работници. В училище бил не само добър математик - амбициозният Цветан е пълен отличник, първенец на випуска на Математическата гимназия в Габрово. След уволнението от
казармата през 1979 г. го изпращат да следва в Полша. Не по негов избор, а защото "нашите" деца ги пращат в Москва, а него - в Лодз, външна търговия”, каканиже Велева досущ като хартисала от соца репортерка за доячка в китна кравеферма.


Цветан Василев

„Към банкерството тръгва, воден от авантюра. Нито е учил за банкер, нито знае за какво става дума. Максим Димов, вече нагазил в бизнеса, го кани през 1991 г. да се насочат заедно към финансите. Цветан трябва да избира между сигурната държавна работа и джунглата на частния бизнес. "Тогава разсъждавах така: свободата е синоним на това да няма
какво да изгубиш." И се впуска в авантюрата. С Максим откриват първата у нас финансова къща "Бромак". Завъртат колелото успешно, но през 1995-а се разделят. Остават добри приятели”, ниже се задъханият разказ
на вдъхновената журналистка.

„Две жени - съпругата и дъщерята, изпълват личното му емоционално пространство. Гордее се с Радосвета, в която вижда самия себе си. Вероятно защото и тя като него винаги се стреми да е на върха - най-добрата във випуска (2003 г.) на Американския колеж в София, обрала всички награди в училището, завършила "с невероятен успех един
от престижните американски университети в Бостън и след това мастърс в Париж". Сега менажира проекти на банката. Но държи да има свой път на развитие", прониква в душевността на младите попрезрялата репортерка.

А съпругата? Класическа схема на студентска любов с интелигентна дама, доцент в УНСС, която дава пълната си подкрепа и разбиране на мъжа, когото е избрала преди 28 години. Вечерите са задружни - за разговори, заобсъждане, за слушане на музика - рок, джаз. Той присъства само на задължителни коктейли, тя никога не го придружава. Светският снобизъм
е презрян”, гласи заключението на "Мадам В.", която обича да прави шумни партита за целия елит по повод на книгите с интервютата си, които издава.

И така нататък и все в този дух, за да стигне до финалните акорди на венцехваленето: „Не крие амбициозността си, смята посредствеността за самоубийствена. И влиза от проект в проект. Досега все успешни”, заключава Велева, явно неосъзнала, че посредствеността наистина е самоубийствена. И че нейните влизания от поръчка в поръчка досега са
все по-неуспешни.

Не е известно с какво е заслужил това един от най успешните наши банкери и как е реагирал твърде мълчаливият и обран в публичното пространство Цветан Василев на това отблъскващо със слагачеството си представяне. Нито на кого му е хрумнало да се хвърли така по очи на банкера и защо. Бълвочът обаче подпали форума на „Труд” от възмутени
коментари и за пореден път доказа, че винаги можеш да се излагаш, като надцениш себе си, но никога не бива да се резелиш, като подценяваш читателя.

Blitz.bg
Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама