Според народното поверие Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото.
На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Вмчк Димитрий Мироточиви и Преп. Димитра Доростолска (Димитровден).
В българския фолклор Димитровден е огледален образ на Гергьовден (6 май). Има поверие, че Свети Димитър и Свети Георги са братя близнаци, които си поделят годината. Свети Георги носи лятото, а Свети Димитър – зимата.
Народът описва св. Димитър като юнак, който язди червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. Поговорката гласи: „Дойде ли Димитър, идва и снегът!“.
Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.
Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място.
Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония. Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
С приключването на тежката полска работа, от Димитровден започва сезонът на сватбите и годежите, които продължават през цялата зима. Момите често извиват сглядно хоро (за да бъдат видени и харесани) пред ергените и техните родители.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. „миши празници“ на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Ако полазникът е момче или носи мъжко животно (напр. петел), се вярва, че ще се раждат повече мъжки животни (ако е в овчарски дом).
Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. Ако на Димитровден е слънчево, зимата ще е тежка и студена; ако вали сняг, зимата ще бъде мека.
В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби. На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.
Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Митко, Драган и сродни. Задължително се приготвя курбан (най-често от овнешко месо) или гювеч, яхния с петел (ако именякът е мъж) или кокошка (ако е жена). Сервират се още варена царевица, печена тиква и ябълки.
