Данни от спътници показват, че над Атлантическия океан и Централна Азия се появяват зони с аномално ниска плътност на въздуха, своеобразни „дупки“, в които радиовълните се пречупват, а метеорологичните модели често дават грешки.
Това са участъци от атмосферата с драстично по-ниска концентрация на въздушни молекули и влага.
Те обикновено се формират на височина между 10 и 18 км., където летят самолетите.
Кухините се появяват внезапно, могат да се задържат от няколко минути до няколко часа и изчезват без следа.
Учени от Max Planck Institute for Meteorology предполагат, че кухините се образуват при внезапни температурни сривове след масивни бури, които като че ли изтеглят въздуха нагоре.
Друга теория сочи влиянието на космическите лъчи и магнитните аномалии, които временно йонизират въздуха и променят структурата му.
„Това са като рани в атмосферата,“ обяснява климатологът д-р Ерик Лунд и добавя: „Планетата ни започва да показва признаци на нестабилност дори в невидимите си слоеве“.
Когато въздухът изчезва от даден слой, се нарушава топлинният и влаговият обмен, което може да доведе до локално рязко застудяване, внезапно изпаряване на облаци или бури.
В някои случаи тези дупки предизвикват внезапни спадове на въздушното налягане, което обърква пилотите и сателитните системи.
Липсата на йонизирани молекули променя разпространението на радиовълните.
Затова понякога военните радари регистрират „сенки“.
Все още не е ясно дали явлението е ново или просто досега не сме имали технологията да го наблюдаваме.
Едно е сигурно - атмосферата на Земята се държи по-непредсказуемо от всякога.
Ако атмосферните кухини се увеличат, това може да е началото на нов, нестабилен климатичен етап, в който дори въздухът, който дишаме, вече не е гарантиран.
