Климатичната криза вече убива по един човек всяка минута по света, показва нов доклад за здравните последици от глобалното затопляне. Според него зависимостта на света от изкопаемите горива причинява смъртоносни горещини, замърсен въздух, пожари и разпространение на болести като денга. Авторите изчисляват, че 546 000 души годишно умират от топлинен стрес – увеличение с 23% спрямо 90-те години. През последните четири години всеки човек е бил изложен средно на 19 дни опасна жега годишно, като 16 от тях не биха се случили без човешка намеса в климата.
Документът е изготвен от University College London и Световната здравна организация, с участието на 128 експерти от над 70 институции, пише The Guardian.
През 2024 г. високите температури са довели до 639 милиарда изгубени работни часа – основно в селското стопанство и строителството. Това е струвало до 6% от националния БВП на най-бедните страни.
Докладът отбелязва, че правителствата все още финансират замърсяването. През 2023 г. са отпуснати 956 милиарда долара директни субсидии за изкопаеми горива, или около 2,5 милиарда долара на ден. За сравнение – на конференцията COP29 през 2024 г. държавите обещаха едва 300 милиарда долара годишна помощ за уязвимите страни.
Великобритания е дала 28 милиарда долара, а Австралия – 11 милиарда. Петнайсет държави, включително Саудитска Арабия, Египет и Алжир, са похарчили за горива повече, отколкото за собствените си здравни системи.
„Това е мрачна и недвусмислена картина на вредите върху здравето“, казва д-р Марина Романело от UCL. Тя предупреждава, че милиони хора умират напразно заради забавянето на действията срещу климатичните промени.
През 2024 г. пожарите са причинили рекордните 154 000 смъртни случая, а 123 милиона души са преживели недостиг на храна.
Въпреки това, сто от най-големите петролни компании са увеличили производството си, което ще доведе до три пъти повече въглеродни емисии, отколкото допуска Парижкото споразумение.
Търговските банки също насърчават този процес – 40-те най-големи кредитора на сектора са инвестирали 611 милиарда долара в изкопаеми горива през 2024 г., повече, отколкото в зелени проекти.
„Ако продължим да финансираме петрола и газа, здравословно бъдеще е невъзможно,“ казва Романело. Според нея решенията вече съществуват – чиста енергия, адаптирани градове и устойчиво хранене.
„Оптимизмът идва от хората на място – лекарите, общините, местните общности. Те виждат последствията всеки ден и започват да действат“, казва тя.
