"Едва наскоро научих, че глупостта е може би по-опасна за обществото от самото зло, тъй като злото идва и си отива, съществува и изчезва. Можем да се противопоставим на злото, можем да го разобличим, да покажем на другите, че е зло, и може би дори тогава има надежда, че някой смел ще му се изпречи на пътя.
Глупостта обаче не търпи съвети, а нейният носител е само(за)доволен и самодостатъчен, винаги и навсякъде готов за атака. Той е готов да повтаря безкрайно едни и същи фрази, изтъркани клишета и крилати лозунги. Със сигурност не е философ, който разбира кое е добро и кое е зло. Превърнал се е в мярка за всичко и главен критик на всичко и всички.
Според богослова Дитрих Бонхьофер глупостта не е дефект на интелекта, а дефект на човечеството, защото е неоспоримо, че много хора, обременени с глупост, имат силно развит интелект. Великият Андрич също е размишлявал върху това явление, стигайки до следния извод: „Има такъв тип нещастник, който от раждането до смъртта си живее със заблудата, че е призван да се занимава с обществени дела, да поправя нередното и да изяснява сложното, когато всъщност се занимава само със себе си и с мрачните си амбиции, и с нищо повече и нищо друго. Той привлича всичко в кръговрата на своите дела: идеи, движения, институции, обществени личности и скромни непознати. Страдайки от фикс идеята, че е свързан с всичко съществуващо и че всичко на света го засяга, той трупа грешка върху грешка и глупост върху глупост. Но, убеден и упорит, не го забелязва. Всяка стъпка, която прави, е грешна, защото върви в грешна посока. И е във вреда и досада на всичко и всички около себе си“ (от книгата „Знаци край пътя“).
Тази тема е вече писана в Стария Завет, където на едно място е посочено, че ако дадем съвет на добър човек, той ще ни послуша, но че не трябва да казваме нищо на лош човек, защото ще ни намрази (Притчи 9:1–11). Ако искаме да избегнем грешката, за която ни предупреждава премъдрият Соломон, трябва да се стремим към страх Божий като начало на мъдростта (Пс. 110). С други думи, бидейки отговорни пред Бога, ще намерим пътя, който води до преодоляване на глупостта.
От всичко казано дотук възниква въпросът: как всъщност трябва да се отнасяме към такива убедени и упорити хора? Убеден съм, че към всеки човек, дори към тези, които имат гореспоменатия недостатък, трябва да се отнасяме изключително с благост и любов, защото само любовта и вниманието са отвъд разума и ни докосват до същината на нашето същество. Любовта обаче предполага сериозна жертва, изпълнена с Божията милост, за да може като такава тя да бъде освобождаваща за онези, за които говорим.
Ако не сте готови за такъв подвиг, тогава се отървете от гореспоменатата напаст!
Отстранявайте се по всички възможни начини и най-вече се старайте да избягвате всякаква комуникация с такива хора, защото те някак си магически ще я облекат с непоколебимата си глупост, която знае всичко и има отговор за всичко. Такива хора са пренебрегнали онова известно евангелско твърдение, което казва, че само Бог е Истина, защото те мислят и казват за себе си: „Истината съм аз“. Следователно, ако нашата любов не може да излекува този личен дефект, тогава трябва да стоим далеч от хората, които го притежават. В тази връзка съм убеден, че коремът и хлябът не са основните причини за изселването на интелигентните хора от дадена държава. Основната причина са съзнателните и подсъзнателните страхове от такива злонамерени хора и нуждата да се избегне тяхната глупост. Някой може да се запита защо да ходи някъде другаде, не би ли било достатъчно да се отстрани от такива хора тук и сега? За съжаление, проблемът възниква от факта, че такива хора няма да стоят далеч от вас, няма да ви оставят на мира. Тъй като има региони, където е установено разбирането, че глупостта трябва да се игнорира и да не се усилва, като ѝ се придава някакво значение - мнозина търсят убежище в такива региони, където са постигнати норми, които не подхранват глупостта, не я защитават и не ѝ позволяват да действа. Интересно е, че бягайки от глупостта, бягат всички, които са дори малко по-умни, независимо от цвета на кожата им, религията или етноса, въпреки че по този начин някои от тях завинаги се отдалечаван от дома си, от родината си и културното пространство на собствените си език и традиции. В това общо движение обаче, наред с умните, често се присъединяват и някои от тези, за които говорим, и по този начин се озовават в общество, в което никой не обръща внимание на тяхната глупост. Този факт води до дълбоки вътрешни сътресения в тяхното същество и в резултат на това те започват да стрелят по хората и да ги тъпчат. Често сме свидетели на такъв трагичен развръзка днес, поне чрез медиите. Със сигурност не е изключено в новата среда те да обединят сили със свои съмишленици, от които със сигурност няма недостиг никъде. От всичко това виждаме, че дори по-напредналият свят няма решение за подобни случаи, защото е очевидно, че тези, които са в капан на глупостта, са спечелили предимство и завладяват нови области ден след ден. Естествено възниква въпросът: кой им е позволил да направят това и защо? Опасявам се, че са в сговор с онези, които имат властта да им позволят да го направят. Така, вместо страхът от Бога като начало на мъдростта, надделява страхът от човека като начало на глупостта!
Размишлявайки върху тази тема, си спомних, наред с други неща, за една история, която чух отдавна, отнасяща се до игумена на Дечани, Юстин, в онези далечни времена, през 70-те години на миналия век. А именно, веднъж един млад мъж, израснал като сирак във Високи Дечани, попитал стария игумен защо монашеството не се обновява и в манастира не идват млади хора, а дори и да идва някой, бързо се оказва, че е инатлив и не особено интелигентен.
Разбира се, имало е и други причини за това, но игуменът тогава шеговито посочил на младия мъж тази: „Ами, знаеш ли, сине, няма млади хора, защото който е умен, е отишъл да работи в Германия“. Шегата, както знаем, винаги е лечебна, но често болезнено разкрива самата същност на проблема.
А сега, шегата настрана: кое е същественото за мен като християнин във всичко това? Къде е Бог и защо допуска всичко това? Един мъдър поет би казал: „Бог, като Бог, мълчи и наблюдава“. Може би някои си мислят, че Бог трябва да направи нещо. Но ние забравяме, че Той го е направил, Той ни е показал пътя, като е живял сред нас. Иисус отговорил на глупостта на първосвещеника и Пилат с мълчание. Той е учил само онези, които са искали да чуят словото Му, и не е се противопоставял глупостта със сила. Той се е молил на Отца за онези, които са Го плюели и разпнали, и по този начин е променил света и е отворил вратата към новото време със съзнателната Си жертва. Но ние – аз съм първият сред вас – сме забравили това Негово учение.
Всъщност всички бихме могли да научим много от отношението на Христос към другите хора, защото наистина има безброй прекрасни примери, като например този, когато Христос пише в пясъка, визирайки онези, които са държали камъни в ръцете си с намерението да убият грешната жена: „Нека онзи от вас, който е без грях, пръв хвърли камък.“ Въпреки, че несъмнено е имало и нечестиви хора сред тях, уверявам ви, че не е имало нито един глупав човек, тъй като, след като са размислили, всички са се отказали от намерението си. Христос е лекувал глупостта, както и другите човешки слабости, с меки компреси, а съвременният свят смята, че това е възможно с постиженията на цивилизацията и законите. Струва ми се обаче, че е необходимо да се използват и двете средства, но ние, за съжаление, сякаш сме загубили връзка с времето и не действаме конкретно в нито една от двете посоки.
Дори ми се струва, че някои хора се радват на това, че човешките слабости процъфтяват и се умножават около нас. От друга страна, ние сме свидетели и на факта, че някои провъзгласяват нашите слабости и немощи като пример за добро благочестие. По този повод трябва да се запитаме дали Христос би лекувал слабите и би изцелявал болните, ако тези слабости сами по себе си бяха добри и благотворни?
Както и да е, в наши дни – публично или тайно, съзнателно или несъзнателно – лошите примери на някои нещастни хора се налагат на хората като модел, като пример за подражание, на което ние отговаряме с мълчание и бягство.
С други думи, не сме готови за жертвата, без която никакво добро не е възможно. Не е ли всичко това може би знак за нашата обща слабост и безсилие пред лицето на необузданата и самоуверена глупост, която тъпче всичко пред себе си, без да се срамува от нищо, защото винаги е права!?"
Източник: ТВ Храм
Авторски текст от Негово Преосвещенство Епископ Дюселдорфски-Германия, г-н Григорий (Дурич)
P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна!
