Според данните, в България 95% от децата-извършители на насилие сами са били жертви. 78% от хората с ефективни присъди са преживявали насилие в детството.
Според проучване на UNICEF България, всяко второ дете у нас е преживяло някакъв вид насилие.
Статистиката за страната ни сочи, че за последните седем години се отчита над 50% ръст на регистрираните случаи на насилие в училищата.
Онлайн насилието също е все по-масово. През 2024 г. Националният център за безопасен интернет е обработил над 1 700 000 сигнала за онлайн насилие над деца и незаконно онлайн съдържание.
У нас няма институция, която да знае точно колко деца са пострадали от насилие. През 2024 г. от МВР отчитат 2 952 престъпления срещу деца, а отделите "Закрила на детето" – 2 181 сигнала. В същото време всяко трето дете споделя, че е било жертва на насилие.
За справяне с проблема, Националната мрежа за децата изпрати до Народното събрание предложение за 10 конкретни решения за насилието между деца. Те включват конкретни мерки за Министерствата на образованието, правосъдието, труда и социалната политика, здравеопазването и ДАЗД – от училищна медиация и възстановителни практики до национална информационна система за защита на децата.
Пред БНР темата коментира Георги Еленков – юрисконсулт и координатор на Мрежата за правна помощ на Националната мрежа за децата. „Обществото и общността не бива да бъдат публика на провала на едни деца, често пъти жертви на насилие, а трябва да бъдат част от решението.“
Едно от десетте решения за справяне с агресията между децата включва прилагане на научно доказани практики в училище като социално-емоционално обучение и училищна медиация.
„Това категорично на първо място, се учи в семейна среда, но то във всяка европейска държава, чийто пример ние следваме, то е залегнало много широко и в учебните програми от най-ранна възраст. В яслена грижа включително се въвеждат от специалисти по ранно детско развитие социално-емоционални практики, които насърчават това децата да говорят за емоциите си, да познават емоциите си“, каза Еленков.
Десетте политики за справяне с насилието между деца са разпределени по водещи институции. Към Министерството на образованието предложенията освен за социално-емоционално обучение, включват и увеличение на броя на училищните психолози и въвеждане на механизми за качество; Механизми за взаимодействие между училищата, отделите за закрила и социалните услуги; Насърчаване на ученическото участие в общественополезни и доброволчески дейности; Разширяване на възможностите за свободно време и извънкласни дейности.
Към Министерството на правосъдието, от НМД се обръщат с предложение за реформа в детското правосъдие.
Към Министерството на труда и социалната политика призивите са за укрепване на системата за закрила на детето и програми за интегрирана психологическа и социална подкрепа.
Към Министерството на здравеопазването и към Държавната агенция за закрила на детето съответно Национални програми за превенция на рискови поведения и Национална информационна система за деца.
„Когато става въпрос за по-леките деяния на децата – за противообществени прояви, в сила е един закон от 1958 г. и от много години редица правозащитни организации полагаме усилия, той да бъде изменен или да бъде заменен от нова нормативна уредба и сега от придобилите голямо обществено внимание със случаи на „локали“, случаи на тежки проявни форми на насилие от деца, най-сетне се създаде политическият момент да се случи една такава реформа и в началото на лятото се сформира работна група към Министерството на правосъдието, натоварена със задачата да създаде един такъв проект на нормативен акт“, каза Георги Еленков, който част и от работната група по промените в новия закон за детското правосъдие.
