„Лукойл“, втората по големина петролна компания в Русия, е приела оферта от швейцарския търговец на суровини Gunvor Group за продажбата на своите чуждестранни активи. Сделката е резултат от новите санкции на САЩ и Великобритания, наложени миналата седмица върху руския енергиен сектор. Въпросът сега е не само какво продава Русия, а на кого – и дали новият купувач може да се разглежда като независим от руското влияние.
Какво продава „Лукойл“?
Компанията ще продаде Lukoil International GmbH, структурата, която контролира нейните чужди предприятия. Това включва ключови активи на няколко континента. Най-големият е петролното поле „Западна Курна 2“ в Ирак, едно от най-големите в света, където „Лукойл“ държи 75% дял. През април добивът там е достигнал 480 000 барела дневно, според агенция „Интерфакс“.
„Лукойл“ притежава и „Лукойл Нефтохим Бургас“ – най-голямата рафинерия на Балканите, която се намира в България. Капацитетът ѝ е от 190 000 барела на ден. ПРитежава още Petrotel в Румъния. Компанията доставя суров петрол за Унгария, Словакия и Турция, включително за рафинерията STAR, собственост на азербайджанската SOCAR, която е силно зависима от руски суровини.
Руският гигант участва в десетки международни проекти в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Ирак, Египет, Камерун, Нигерия, Гана, Мексико, ОАЕ и Република Конго. Присъствието му обхваща както добив, така и преработка и търговия.
„Лукойл“ обясни, че продажбата е свързана с въведените рестрикции от „някои държави“ и че сделката е под условие за разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ. Вашингтон даде срок до 21 ноември за приключване на операциите между международни компании и санкционираните руски фирми. Ако се наложи, „Лукойл“ и Gunvor ще поискат удължаване на лиценза, за да не бъдат блокирани дейностите и банковите разплащания, докато сделката бъде финализирана.
Какво знаем за Gunvor Group?
Gunvor Group Ltd. е търговска компания за суровини, регистрирана на Кипър, с основен търговски офис в Женева, Швейцария. Тя е основана през 2000 г. от шведа Торбьорн Тьорнквист и руския милиардер Генадий Тимченко.
Gunvor бързо се превърна в най-големия търговец на руски суров петрол. Тимченко, близък до Владимир Путин, продаде своя дял през 2014 г., малко преди да бъде санкциониран от САЩ след анексията на Крим.
Днес Gunvor търгува с петрол, газ, втечнен природен газ (LNG) и инвестира в рафинерии, терминали, тръбопроводи и енергийни обекти. От началото на войната в Украйна компанията отчита рекордни печалби заради скока в цените на енергийните ресурси и използва тези средства, за да придобива нови активи – от нефтени полета до вятърни паркове.
Репутация и съмнения
Въпреки международния си мащаб, Gunvor има спорно минало. През 2024 г. компанията се съгласи да плати над 660 милиона долара, за да уреди обвинения за подкупи в Еквадор. В Швейцария бивш неин служител бе изправен пред съд за подкупи в Република Конго.
Gunvor твърди, че е засилила вътрешния контрол и спазването на международните стандарти, но миналите ѝ връзки с Русия продължават да пораждат въпроси за независимостта ѝ. Тя беше част от икономическата мрежа, която дълги години обслужваше износа на руски петрол и донесе милиарди на Кремъл.
Контекстът на санкциите
Новите санкции на САЩ и Великобритания срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ са най-тежките досега. Те засягат десетки дъщерни дружества, включително Lukoil-Western Siberia, която произвежда 40% от добива на компанията.
Великобритания включи „Лукойл“ в санкционния списък на 15 октомври, но направи изключения за ключови международни проекти в Азербайджан и Казахстан – като Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC), Тенгизчевройл и Шах Дениз. Те са освободени от санкции до октомври 2027 г., за да не се застрашават стратегически енергийни доставки.
Европейският съюз също разшири санкциите, включвайки в списъка „Литаско“, търговското подразделение на „Лукойл“.
Политическо и икономическо значение
Санкциите целят да намалят приходите на Москва от износа на петрол, които финансират войната срещу Украйна. По данни на анализатори, „Лукойл“ и „Роснефт“ осигуряват почти половината от руския износ на суров петрол – около 3 милиона барела дневно. Само „Лукойл“ има 15% дял в националното производство и 2% от глобалния пазар.
Продажбата на чуждите активи на „Лукойл“ е най-мащабният ход на руска компания, принудена да реагира на западните санкции след началото на войната през 2022 г. Сделката обаче повдига въпроси дали това е реална промяна на собствеността или просто прехвърляне на активи към компания с исторически връзки с Москва.
Перспектива за Европа и България
За Европа и особено за България, където се намира рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, сделката е чувствителна. Ако Gunvor придобие активите, това ще означава нов контрол върху ключова инфраструктура, която преработва по-голямата част от горивата в региона.
За Украйна и западните съюзници това е пореден тест дали санкциите ще могат да ограничат икономическите ресурси на Русия, без да създадат вратички чрез трети страни. Сделката между „Лукойл“ и Gunvor може да се превърне в пример за това колко трудно е да се проследи реалният поток на руския петрол в глобалната икономика.
