След като поколението Gen Z (родени между 1997 и 2012 г.) навлезе масово на пазара на труда, около него се оформи цял фолклор – истории, мемета и щедра доза клишета. Истината е, че всяко ново поколение носи своя заряд от енергия, промяна и нови очаквания към работата и живота.
А ако има нещо, по което Gen Z и Милениалите (1981–1996) се разбират изненадващо добре, това е недоверието към пенсионната система.
„Пенсия? Не, благодаря.“
И двете поколения са убедени, че държавните пенсии няма да им осигурят спокоен живот на старини. Причината не е просто младежки бунт, а реалност, която вече притиска Европа.
В Германия например до 2036 г. близо 19,5 млн. бейби бумъри ще излязат в пенсия, а едва 12,5 млн. млади работници ще ги заменят. Това демографско несъответствие кара дори най-дисциплинираните спестители да търсят нови решения.
Немският модел: инвестиции вместо празни обещания
Германското правителство обсъжда програма, която да насърчи инвестиционната култура още от детска възраст. Според плана всяко дете между 6 и 18 години ще получава 10 евро месечно, които родителите могат да инвестират от негово име.
На пръв поглед сумата изглежда символична, но при 6–7% годишна доходност тя може да достигне 65 000 евро при навършване на пенсионна възраст. Освен финансов ефект, инициативата цели и промяна на мисленето – че парите могат да работят за теб, а не обратното.
Европа търси формула за доверие
На ниво ЕС вече се обсъжда програмата „Съюз на спестяванията и инвестициите“, която има за цел да улесни достъпа на гражданите до капиталовите пазари. Целта е проста: европейците да извадят спестяванията си от банковите депозити и да ги превърнат в активи, които реално носят доходност.
