В политиката има само омраза. Не е нормално президент и премиер постоянно да си го мерят. В същото време хората не смогват да си платят сметките, пратени от естествените монополисти, които си правят с нас, каквото си поискат, категорична е Ваня Щерева пред Frognews.bg
Ваня Щерева е родена през 1970 г. във Варна. Завършва спортно училище.След това една година е актриса в Шуменския театър, следващата година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“, завършва през 1996 г. в класа не проф. Стефан Данаилов. Освен на театралната сцена талантливата дама се изявява още и на музикалната - става вокал на групата „Мачпойнт“. Освен всичко друго Ваня Щерева сама пише текстовете на песните си. Нейно дело са и текстовете на редица песни на известни български изпълнители – Ирина Флорин, Стенли, Вили Кавалджиев и още много други. През 2005 г. Щерева дебютира с първия си роман. „Образцов дом“. След него под перото й излизат още „30 неизвинени“, „Фасове“, „Татко, аз и ангелът“, а наскоро издаде последните си книги „Стъклен дом“ и „Любовни упражнения”.
Интервю на Калина Георгиева
- Как се родиха „Любовни упражнения” и защо реше точни тези 32 истории да споделите ?
- Нямаше предвидена точна бройка. Когато станаха 30, 15 женски и 15 мъжки, си казах, така е добре. Но в последствие се появиха два нови текста, много хубави и реших да не влизам в конкретна концепция. Така мъжете поведоха. Което е много хубаво. Защото нали уж на жените е присъщо да разказват повече...
Как се родиха – спонтанно, като всичко друго. Нямах големи очаквания. Не исках да правя компромиси с качеството на текстовете, но и не ми беше удобно да връщам и да казвам „Това не става”. И си виках – каквото стане - повечето от хората не са писатели, и нали това са „упражнения”... Но късметът ми се намеси – нямаше нищо за връщане. Оказа се, че съм улучила точните хора. Или интуицията ми е била тази, която е предизвикала нещата.
- Лесно ли се сприятелявате?
- Да. По скоро с мен се сприятеляват лесно, а аз винаги намирам първо хубавото в хората и не умея да връщам приятелства. Но въпреки това, имам тесен кръг от приятели – най, най приятелите, имам и в средата на окръжността, и в периферията, имам и добри познати. Като всеки човек.
- Какво ви отвращава от хората? И защо?
- Чак да ме отвращава, не. Не харесвам, когато хората търсят причините за неуспехите си извън себе си. Когато все някой друг им е виновен. Не харесвам непременното търсене на вина. Мрънкането не харесвам. Не харесвам мразещите анонимни хора в интернет. Доста се забавлявам в момента от коментарите – като се публикува статия, нали има коментари. След материал за „Любовни упражнения” прочетох нещо от рода: „Тази досадна и очевидно мързелива жена...” Значи – първо съм досадна, щото пиша книга след книга, и после очевидно? Мързелива Доста изключващи се взаимно неща. Изумяват ме хората понякога, не ме отвращават. Пишат, плюят, без нищо да са прочели за и от теб, без нищо да знаят – масово се подмята за „баща ми”, заради когото имам запазено място къде ли не, а аз какво да направя, като едва миналата година се запознах с Митко Щерев и си разменихме няколко думи в един асансьор и оттогава не съм го виждала... Щях да се радвам, ако такъв талантлив човек ми беше баща. Но и моят, светла му памет, беше интересен човек. Тези анонимни мразещи винаги търсят причини за нечий успех. Не гледат какво си направил, никога няма да го погледнат, и по презумпция хулят. Интересни хора. И тези хора също пишат разкази, стихове, искат да изскочат под прожекторите, но не си влагат енергията в изявата на собствения си талант, ами в това да отричат таланта на тези, които вече са го направили. И се чувстват така, сякаш някой им е заел полагащото им се място. Пуснете опция за коментари под това интервю. Ще видите какво ще стане. Четох коментари под статия за „Литературен вестник” във вашия сайт. Толкова е хубаво, че го има... А от коментарите направо ме заболя.
- Какво научихте за себе си от книгите си до сега? И имаше ли нещо, което ви изненада?
- Изненада ме, че може и още, и още, особено, когато писах „Стъклен дом”. Да се става по-добър може. Страшно ме впечатли нещо, казано от Радослав Парушев на гърба на корицата на последната му книга „Животът не е за всеки”: „Да се бориш до припадък, да бъдеш по-добър писател от писателите, от които си се учил, а в противен случай – да не си губиш времето. Да бъдеш през цялото време по-добър писател от себе си.”
Той го е казал. Аз само мога да го цитирам.
- Трудно ли е да се опише любовта и какво е тя за вас?
- Любовта не е дефиниция от късметче към кафето. Тя е нещото, което движи, което променя, което радва, което натъжава, за което се бориш, заради което пропадаш, и още и още... съвсем индивидуално за всеки и с твърде много нюанси.
- Следите ли политическия живот в страната?
- Не съвсем. Омръзна ми. То това не е нормално. Президент и премиер постоянно да си ги мерят. Не е нормално да ни занимават непрекъснато с някакви подслушвания, с взривове пред редакции. Политиката ни е чалга. В същото време хората не смогват да си платят сметките, пратени от естествените монополисти, които си правят с нас, каквото си поискат. Няма ред, няма надежда, няма смисъл. По-добре да се занимаваме с по-позитивни неща, докато се борим да оцеляваме.
- Как един творец би описал „Любовните упражнения” в политиката?
- Какви любовни упражнения там? Там има само упражнения в омраза.
- Да очакваме някоя нова книга в скоро време от вас?
- Да. Пиша. Не знак кога ще стане. Успоредно се занимавам с един проект, свързан с кино и с един, свързан с нов телевизионен сериал. Страшно ме тревожи бързането и липсата на достатъчно време. Но ще трябва да се справя някакси.
- Ако ви се наложи някога да избирате между музика, театър и писане - кое бихте предпочели?
- Избрала съм го вече. За музиката не остава време. Отдавна се каним с Мачпойнт да подновим концертите. Така и не идва този момент. И като гледам количеството работа, с която съм затрупана, май няма да дойде скоро. С театъра не съм пряко замесена. Само като зрител.
- Имате ли си любим политик и защо точно него избрахте? А някого, когото не харесвате?
- Нямам. Симпатичен ми е министърът на земеделието Мирослав Найденов – веднъж го гледах в „Стани богат” и ми се видя доста приятен човек. Но ми хареса като присъствие, като чувство за хумор, като излъчване. Като политик за него нищо не знам.Конкретен политик, когото не харесвам, нямам. Безразлични са ми.
- Има ли нещо, което бихте променили в живота си?
- Не. Ръководя си го добре, засега.
