Дарина Иванова, водолазен инструктор с 40 години опит в Черно море, наблюдава тревожни промени в морската фауна. "Част от тях са по-трудно забележими, по-дребни морски обитатели, които са дънни - малки рачета, охлювчета, червеи. Също така популацията на попчетата намалява. Това е свързано с повишаване на температурата на водата," обяснява тя пред БНТ.
По думите ѝ рибите активно търсят по-хладни води, особено дънните видове, докато се появяват инвазивни видове от Средиземно море като необичайния син рак.
Най-застрашени са студенолюбивите черноморски риби като трицона, меджит и калкан. "Може да доведе до много силно намаляване на тяхната популация. Сред тях има и видове, които са с промишлено значение," предупреждава доц. Нина Джембекова, изследовател в Института по океанология към БАН.
Според д-р Ивелина Златева от БАН, бавноподвижните и стационарни видове са най-уязвими, докато рибите могат да търсят подходящ хабитат.
Климатичните промени стимулират интензивен цъфтеж на водораслите, което води до заселване на нови топлолюбиви видове от Средиземно море. "Сред тях могат да бъдат токсични микроводорасли или видове, които по един или друг начин да нарушат естественото съобщество в Черно море," обяснява доц. Джембекова.
Замърсяванията и затоплянето стимулират развитието на фитопланктон, който причинява обособяване на зони с ниско съдържание на кислород. Това води и до биолуминисценция - явлението, при което водата свети в синьо-зелена светлина през нощта.
Феноменът се причинява от светещи планктони от вида Ноктилука сцинтиланс. "Това е процес на въздействие, на химически реакции между един ензим и едно вещество - луциферин и луцифераза. При които с наличието на кислород се отделя светлина," обяснява доц. Кремена Стефанова от БАН.
Дарина Иванова е наблюдавала явлението под вода: "Много е емоционално да си във водата и цялото ти тяло да свети. Ако направиш по-резки движения, оставяш дълга диря след себе си."
Дълбините на Черно море се изследват със специални сонди, които се пускат от кораби на дълбочина до 1000 метра. След 10 дни те се връщат на повърхността и предават събраната информация чрез сателитна връзка.
"Измерват флуоресценция, хлорофил. Хлорофилът се използва, като прокси на фитопланктонната биомаса. Измерва органични вещества, измерва кислород, измерва сероводород," коментира инж. Виолета Слабакова от БАН.
Според учените в Черно море трябва да се създадат защитени зони с морски треви, където ще са позволени само дейности, помагащи на морето да се справи с натиска от климатичните промени и замърсяването
