Очаква се пенсиите да бъдат актуализирани от 1 януари по т.нар. „Швейцарско правило“ – с около 7,6 на сто. Увеличението ще бъде финансирано основно от по-високите осигурителни вноски, които се предвиждат да нараснат с 2 процентни пункта. Според синдикатите това е предвидимо и устойчиво решение, тъй като „работещите винаги плащат пенсиите в реално време“. Работодателите обаче не са съгласни, че това е най-добрият подход.
Минималната работна заплата за 2026 г. ще се определи по действащия закон — 50% от средната за страната, което се равнява на около 620 евро. Законът няма да бъде променян, а решението е резултат от „сложни коалиционни разговори“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по Нова телевизия.
Синдикалният лидер подчерта, че това увеличение е важно, но не решава всички проблеми на пазара на труда. Според него има неясноти около това дали заложеното средно увеличение на доходите с 5% обхваща и автоматичните увеличения в сектори като сигурност, здравеопазване и образование.
Очаква се пенсиите да бъдат актуализирани от 1 януари по т.нар. „Швейцарско правило“ – с около 7,6 на сто. Увеличението ще бъде финансирано основно от по-високите осигурителни вноски, които се предвиждат да нараснат с 2 процентни пункта.
Според синдикатите това е предвидимо и устойчиво решение, тъй като „работещите винаги плащат пенсиите в реално време“. Работодателите обаче не са съгласни, че това е най-добрият подход.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че по-високите осигуровки ще се плащат основно от хората, заети в реалната икономика, тъй като служителите в секторите „Сигурност“, „Отбрана“ и „Съдебна система“ не внасят осигуровки.
Според Димитров повишаването на вноските ще донесе в системата около 1,2 млрд. евро допълнителни приходи, които ще покрият увеличението на пенсиите. Велев обаче смята, че ефектът няма да е толкова положителен, тъй като по-високите данъци върху труда могат да стимулират сивата икономика.
Двамата се обединиха около мнението, че разходите за публичната администрация остават високи. Велев отбеляза, че заетите в бюджетната сфера са около 22% от всички работещи, докато средно за ЕС делът е 18 на сто.
Бяха споменати и високите възнаграждения в някои държавни предприятия и институции, които будят обществено недоволство, особено на фона на напрежението около осигурителната тежест. „Не може при всяко левче, което делим на две, да има хора с по 20 хиляди лева заплати в държавни дружества“, коментираха експертите.
„
