Мъртви са днес будителите, които изброяваме на днешния празник. Но и днес има такива – учителите, скромните читалищни дейци, нашите мили баби с приказките. Има я и надеждата, че българинът ще се събуди, за да не изчезне. За да оцелее държавата и изкукурига един задружен, жив, отечествен будилник? Какво мислят за Деня на народните будители почитани и уважавани наши съотечественици.
Румен Леонидов, поет: "И този ден на народните будители ще отмине. Будителите ще бъдат разбудени за един ден от съня на забвението и пак ще са оставени спокойно да си легнат в историческите постели – смъртта ги уважава повече от живия ни живот, миналото ги зарежда с повече надежни енергии, с ехо от незбравими закани: „И ний сме дали нещо на света!”, „Къде си вярност, ти любов, народна?”, „Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода!...
Боже, колко сън има на този наш свят, Боже! И нито един задружен будилник – да изкукурига. Да извика будността в душите ни. Да преобърне навътре вътрешното ни око. Да чуем у нас да проговори детето на добротата."
Езиковедът Магдалена Абаджиева: "Събуждането означава да си поискаш бъдеще за духа, да работиш за сбъдването на това бъдеще. Но както всеки процес, той има начална точка - трябва първо всички да осъзнаем в какво състояние се намираме. Събуждането на Деня на народните будители трябва да бъде с духовен будилник – да прочетем красива книга на български автор, да разлистим българския тълковен речник и да открием непозната дума, да разкажем на някое дете народна приказка. Мисля си, че започнахме да заспиваме дълбоко след отварянето на първите големи магазини. Позволихме си да замени цветните рисунки с цветни телевизори. Все още звучат актуално стиховете на Ботев: „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?”, но робството днес е потисничеството на материалния просперитет."
Николай Милчев, поет и учител: "За да носим духа на будителите, трябва да спрем да лъжем. Трябва да спрем да пускаме в небето балони или зари, които са фалшиви. Трябва да погледнем живота такъв, какъвто е, и да имаме сили да му подадем ръка. Да купим книга на някого, или билет на някой, който стои пред филхармонията и иска да отиде на концерт, но няма пари да си купи билет.
...Будителите могат да са в училище, но не винаги са учителите. Може да е портиерът на входа, който може да каже на детето "Ела утре с по-дебел пуловер, ще бъде студено". Будител може да бъде жената в стола, която ще помогне на първолака да си изяде храната, или шофьорът на автобус, който ще отвори вратата и ще те изчака, без да псува. Бъдители могат да бъдат дори управляващите, които да спрат да живеят така, все едно сме им задължени за това, че сме живи. Най-голям будител ще стане този, който направи дарение, но не за да го дадат по телевизията. Наистина голям будител е този, който направи нещо добро, но хората не знаят за него и медиите не го споменават."
Недялко Славов, писател: "...Будителството не е сизифова работа, а лекокрила, вдъхновена свободна воля да препредаваш на другите онова духовно трептене, което всяка система на държавата – и вчера, и днес, и утре – иска да заглуши. Чистото трептене, което прави от покорните поданици независими и свободни личности.
Ето това за мен е будителството. Измервам го с духовните, сърцати, непокорни и смели хора, които пресякоха, пресичат и прииждат светло в живота ми."
Здравка Евтимова, писател: "Този празник е толкова нужен, колкото на жадния чаша вода, колкото на полето, преживяло дълга суша, първите капки на дъжда и един напоителен и обилен дъжд. Защо? Поради следната причина - Празникът на народните будители всъщност е празник на хората, които умеят, които знаят и които трупат специфичен набор от компетентности. Аз си мисля какво липсва на хората без знания и умения. На тях им липсва именно увереността, че са човешки същества. Два пътя виждам пред такива хора. Това е или да бъдат раболепни, да се подмазват, а другият доста по-тежък и горчив път е пътят на доносник. Празникът на будителите е всъщност победа над раболепието, над доносничеството и над предателството. Затова той е така нужен днес. Той е празник на всеки българин, който се стреми да натрупа в себе си знание, да натрупа в себе си умения, така че никой да не може да го манипулира, да го унижава и да се подиграва с неговото достойнство."
Учителят Христо Тодоров: "Ако си съвестен учител, няма начин да не си и будител... На сила хубост не става и чужд акъл в чужда глава не влиза. Човек ще повярва само в нещата, които сам е проумял. Колкото искаш го върти и сучи, ученикът ще научи само това, което той мисли, че е ценно. Будителят внушава кое е ценно и го прави единствено с личен пример."
