19 години изчакаха най-запалените фенове на легендарната група; някои платиха космични суми за концерта на "02 Арина" в Лондон, но пяха със своите идоли. Дали ще ги дочакаме у нас?
Легендарната британска група "Лед Цепелин" се събра за пръв път от 19 години насам. Точно толкова чакаха феновете на рокаджиите, докато снощи те направо разбиха "02 Арина" в Лондон. В концерта участваха тримата живи членове на групата - 63-годишният китарист Джими Пейдж, 59-годишният вокалист Робърт Плант, които и българската публика познава "на живо" и 61-годишният басист Джон Пол Джоунс. Барабанистът Джон Бонъм, починал през 1980 г., беше заменен от сина си - 41-годишния в момента Джейсън Бонъм.
Около 20 милиона души се състезаваха в интернет лотария за 18 000 билета с цена 125 лири. Първоначално се предвиждаше концертът да се състои на 26 ноември, но беше отложен с две седмици, защото китаристът Джими Пейдж си счупи пръст. Някои почитатели платиха направо космични суми, за да се сдобият със заветните хартийки за концерта на своите идоли, като например шотландец от Глазгоу, който се изръси, без да му мигне окото, с цели 83 000 паунда (170 000 долара) за два билета. Освен билетите обаче Донъл получи правото да присъства и на репетицията на "Лед Цепелин" непосредствено преди снощния концерт.
Преди няколко години четиримата музиканти от "Лед Цепелин" бяха обявени за идеалната британска супергрупа, като Робърт Плант победи Фреди Мъркюри в надпреварата за най-добър вокалист. Това се случи след като около 3500 фенове на музиката бяха анкетирани от радио "Планет рок", което поиска от тях да съставят своя въображаема група, включваща най-добрите музиканти. В категорията най-добър китарист победи Джими Пейдж, следван от Слаш от "Гънс енд Роузис" и Ричи Блекмор от "Дийп Пърпъл". Джон Пол Джоунс бе обявен за най-добър баскитарист, а Джон Бонам победи в категорията най-добър барабанист.
Всъщност култовата банда "Лед Цепелин" е основана през 1968 г. От албумите й са продадени над 300 милиона копия в целия свят. Сред големите хитове на "Лед Цепелин" са "Stairway to Heaven" и "Whole Lotta Love". Групата се разпадна през 1980 г. след смъртта на барабаниста Джон Бонъм. Оттогава останалите членове на "Лед Цепелин" са се събирали за кратко само два пъти - през 1985 г. за концерта от инициативата "Лайв ейд" във Филаделфия, САЩ и през 1988 г. в Ню Йорк за честването на 40-годишнината на звукозаписната компания "Атлантик рекърдс". Концертът в Лондон беше в памет на покойния основател на "Атлантик рекърдс" Ахмет Ертегун, лансирал "Лед Цепелин" в САЩ.
А дали и ние ще имаме някога възможността заедно с "Цепелин" да си попеем:
STAIRWAY TO HEAVEN (Стълба към небето) - LED ZEPPELIN
There´s a lady who´s sure all that glitter is gold.
And she´s buying a stairway to heaven.And when she gets there she knows if the store are closed.
With a word she can get what she came for.
There´s a sign on the wall but she wants to be sure.
Cause she know sometimes words have two meanings.
In a tree by the brook there´s a song bird who sings sometimes.
All of our thougts are misgiven.
There´s a feeling I get when I look to the west.
And my spirit is crying for leaving.
In my thougts I have seen rings of smoke through the trees,
And the voices of those who stand looking.
And it´s whispered that soon if we all call the tne.
Then the piper will lead us to reason.
And a new day will dawn for those who stand long.
And the forests will echo with laughter.
And it makes me wonder.
If there´s a bustle in your hedgerow don´t be alarmed now.
It´s just a spring clean for the May-Queen.
Yes there two paths you can go by.
But in the long run.
There´s still time to change the road you´re on.
Your head is humming and it won´t go - in case you don´t know.
The pipers calling you to join him.
Dear lady can you hear the wind blow.
And did you know
your stairway lies on the whispering wind.
And as we wind on down the road.
Our shadows taller than our soul.
There walks a lady we all know.
Who shines white light and wants to show.
How everything still turns to gold.
And if you listen very hard
the tune will come to you at last.
When all are one and one is all.
To be a rock and not to roll.
