Министерството на финансите официално публикува разчетите за Бюджет 2026. Очаква се документът да бъде внесен в Народното събрание до края на седмицата. Това ще бъде първият държавен бюджет, изцяло изготвен в евро, във връзка с предстоящото влизане на България в еврозоната на 1 януари догодина.
Проектът залага на финансова стабилност, ограничаване на дефицита и подкрепа за общините, но според икономисти липсват по-силни антикризисни и социални мерки.
Основни параметри
Предлага се приходите в бюджета за 2026 г. да бъдат 51,436 млрд. евро, а разходите – 55,085 млрд. евро.
Заложеният бюджетен дефицит е 3,649 млрд. евро, което съответства на 3% от БВП – горната граница според правилата на еврозоната.
Максималният размер на нов държавен дълг се предвижда да бъде до 10 млрд. евро, а прогнозната инфлация – 3,5%.
Сред приоритетите са здравеопазването (703,6 млн. евро), съдебната власт (187,5 млн. евро) и обществените медии (БНТ, БНР, БТА), за които общата субсидия надхвърля 98 млн. евро.
Общини и делегирани дейности
В проекта се предлага за делегираните дейности да бъдат отделени 4,53 млрд. евро, за изравняване между общините – 255,7 млн. евро, а за капиталови разходи – 255 млн. евро.
Финансовото министерство подчертава, че се запазва действащият данъчен модел, но се предвижда по-строг контрол върху разходите – особено при капиталови проекти и енергийни трансфери.
Икономически прогнози
Очаква се реален растеж на БВП от 3% за 2025 г., а през 2026 г. икономиката да забави темпа си до 2,7%.
Прогнозите сочат по-слаб растеж на потреблението, но леко подобрение на износа. Нетният износ обаче ще има отрицателен принос към БВП.
Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде около 3,5%, а към края на годината – 3,3%, поради по-бавното нарастване на доходите и по-слабия ръст на потреблението.
Дълг и дефицит в перспектива
В средносрочен план се предвижда държавният дълг да достигне:
- 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г.;
- 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г.;
- 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.
Бюджетният дефицит за всяка година от периода 2026–2028 г. се очаква да остане около 3% от БВП.
Данъчна политика
Данъчната политика за периода 2026–2028 г. е насочена към макроикономическа стабилност и устойчиви приходи, без промени в основните данъчни ставки.
Сред предлаганите мерки са:
- увеличение на данъка върху дивидентите от 5% на 10%;
- разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
- въвеждане на електронно проследяване на транспортните средства, превозващи такива стоки;
- задължително електронно отчитане на продажбите чрез одобрен софтуер на НАП;
- продължаване на поетапното увеличение на акциза върху тютюневите изделия.
Осигурителна политика и доходи
Предлага се от 1 януари 2026 г. да бъде увеличена осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта, а от 2028 г. – с още един пункт.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620,20 евро, а максималният – 2352 евро.
Минималната работна заплата също се предлага да бъде 620,20 евро от 1 януари 2026 г.
В бюджета се предвижда увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера с 5%, както и осъвременяване на пенсиите с около 8%.
Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст ще се увеличи до 460,17 евро.
Разходи за отбрана и европейският инструмент SAFE
В рамките на класификацията на НАТО, разходите за отбрана се предвижда да бъдат 2,25% от БВП през 2026 г., 2,30% през 2027 г. и 2,35% през 2028 г., като по този начин България изпълнява ангажимента си към съюзниците.
Правителството предвижда страната да се възползва от европейския инструмент SAFE, който позволява финансиране до 3,2 млрд. евро за укрепване на отбранителната индустрия.
Критики и рискове
Икономисти очакват критики за липсата на по-гъвкави антикризисни мерки и по-силна социална политика.
Според тях, ако икономическият растеж се забави или възникнат допълнителни разходи за отбрана и енергетика, постигането на нисък дефицит може да се окаже трудно.
Финансова дисциплина преди влизането в еврозоната
С други думи, проектът за Бюджет 2026 предлага предпазлива и дисциплинирана фискална политика, насочена към стабилност и подготовка за членството в еврозоната.
Според анализатори този подход рискува да изглежда твърде „технически“ и без социален импулс, в момент, когато обществото очаква по-осезаема подкрепа от държавата в ключовата година преди приемането на еврото.
Проектът на бюджет, вижте тук.
