25-годишната Голи Кухкан може да бъде екзекутирана в Иран до края на декември, ако не успее да събере около 10 милиарда томана (близо 93 000 евро), за да „откупи“ живота си. Случаят ѝ, свързан с убийството на съпруга, който я е малтретирал, отново изважда наяве бруталната реалност на жените в Ислямската република – общество, в което детските бракове са законни, домашното насилие е безнаказано, а правото на защита е формалност.
Кухкан е от белуджското малцинство – една от най-бедните и дискриминирани общности в Иран. Омъжена е за братовчед си на 12 години, става майка на 13. Живяла е години наред под физическо и психическо насилие. Когато веднъж избягала при родителите си, баща ѝ ѝ казал: „Дъщеря ми е излязла оттук в бяла рокля – ще се върне само в саван“.
Когато е на 18 години, тя е арестувана след смъртта на съпруга си, когото се опитала да спре да бие петгодишния им син. Без адвокат, неграмотна и под натиск, тя подписва самопризнания. Осъдена е на смърт чрез обесване. Единствената ѝ надежда е „кървавото обезщетение“ – ако плати исканата сума, семейството на жертвата може да ѝ прости.
Симптом, не изключение
„Голи Кухкан е жена, бедна и принадлежи към етническо малцинство – тя е най-беззащитната в иранското общество,“ казва Махмуд Амири-Могадам от базираната в Норвегия организация Iran Human Rights, пише The Guardian.
„Нейната присъда е символ на това как властите използват смъртното наказание за сплашване и поддържане на страха“.
По данни на правозащитните организации, Иран е държавата с най-много екзекутирани жени в света. Само през 2024 г. са изпълнени най-малко 31 смъртни присъди срещу жени – най-високият брой за последните 15 години. От началото на 2025 г. са екзекутирани поне 30.
В страната детските бракове са законни – момичетата могат да бъдат омъжвани от 13 години с разрешение на баща или съдия. Жените нямат равни права в съда, не могат да пътуват без съгласие на съпруга си, а домашното насилие рядко се наказва.
Безгласни и забравени
Организацията Bramsh, която защитава жените от Белуджистан, посочва, че случаят на Кухкан не е изолиран:
„Никой не знае за тях, никой не се интересува. Жените трябва да се подчиняват, да търпят, да се омъжват по волята на семействата си. Момичета се продават заради бедност“, казва Зиба Бактияри от организацията.
Миналата година подобни съдби имаха и други жени: Самира Сабзиан Фард, Фатеме Салбехи и Зейнаб Секаанванд – всички осъдени и екзекутирани за убийството на съпрузите си, след години насилие и изтезания, често без адвокат и с признания, изтръгнати под натиск.
Системата, която наказва жертвите
За международните правозащитници случаят на Голи Кухкан е емблема на системната дискриминация в Иран – срещу жени, бедни и малцинства.
Подобни дела показват не само колко често жертвите на насилие се превръщат в обвиняеми, но и как властите използват закона за „възмездието“ (qisas), за да поддържат контрол чрез страх.
Докато правителството засилва наблюдението над жените, въвежда дигитални системи за следене на носенето на хиджаб и наказва „неморалното поведение“, животът на стотици жени в Иран зависи не от правото, а от случайността – или от сумата, която могат да съберат, за да купят собственото си оцеляване.
