От ранна детска възраст научаваме, че трудът е най-сигурният път към стабилността. Най-новият доклад „Ключови данни за условията на живот в Европа, издание 2025“ обаче представя една доста по-предизвикателна реалност днес.
Според данните в него, стотици хиляди граждани на Европейския съюз (ЕС) живеят в условия на несигурност и повишен риск от бедност, независимо от факта, че работят – дори на пълен работен ден.
Тази тревожна тенденция чертае сложна картина за бъдещето на европейския пазар на труда и за способността му да гарантира достоен стандарт на живот на европейците.
Ситуацията в отделните държави членки
Рискът от бедност вече не засяга само хората, които живеят в домакинства с ниска интензивност на работа, или хората без работа. Според данните, изнесени от Евростат, през 2024 г. 8,2% от хората на възраст 18 години или повече, които са декларирали, че работят (наети или самонаети) в ЕС, са били изложени на риск от бедност.
Това доказва, че трудът все по-често не успява да изпълни своята основна социална роля: да осигурява икономическа стабилност. Разликите между държавите и половете също са значими и донякъде обезкуражаващи.
Въпреки статута си на една от най-богатите страни в Европа, Люксембург отчита и най-висок относителен дял на работещи бедни – 13,4%. Веднага след Люксембург се нареждат България с 11,8%, следвана от Испания – 11,2%, Румъния – 10,9% и Гърция – 10,7%.
В противоположния край на класацията се нареждат Финландия с едва 2,8%, следвана от Чехия – 3,6%, Белгия – 4,3%, Нидерландия – 4,7% и Словения – 5,4%, което доказва, че политиките за равенство и социална защита могат да ограничат риска.
Неравенство между половете
Рискът от бедност при работещите европейци е значително по-нисък за жените (7,3%) в сравнение с мъжете (9,0%). В 22 държави членки мъжете са по-застрашени от бедност, като най-голямата разлика се наблюдава в Румъния – 8,1 процентни пункта.
В други държави тенденцията е обратната – жените са по-уязвими, вероятно заради по-ниските заплати в някои ключови сектори и по-честата заетост на непълно работно време. В Германия разликите между половете изцяло липсват.
Държавите с най-висок риск от бедност сред работещите мъже са Румъния – 14,4%, България – 13,0%, Гърция – 13,0%, Люксембург – 12,4% и Испания – 12,1%, а тези с най-лоши показатели за жените са Люксембург – 14,6%, България – 10,4%, Испания – 10,1%, Естония – 9,2%, Словакия – 8,8% и Латвия – 8,8%.
В другия край на класацията се нареждат страните, които успяват да осигурят по-голяма икономическа стабилност на работещите си граждани. За мъжете най-нисък риск от бедност има във Финландия – 3,0%, Чехия – 3,4%, Белгия – 5,0%, Нидерландия – 5,0% и Словения – 5,9%. За жените – Финландия с 2,7% риск от бедност сред работещите жени, Белгия – 3,4%, Нидерландия – 4,4%, Ирландия – 4,5% и Словения – 4,8%.
Изнесените данни ясно показват, че икономическият растеж и увеличаването на заетостта не гарантират автоматично по-добър стандарт на живот. Работещите бедни са все по-видим симптом за структурни дисбаланси – в заплащането, качеството на работните места и социалната подкрепа.
