Европейските екоминистри постигнаха сделка за климата. След нощни преговори във вторник срещу сряда (4–5 ноември) те приеха план до 2035 г. и цел за 2040 г. До 2035 г. ЕС ще намали емисиите с 66.25%–72.5% спрямо 1990 г. Планът не е правно обвързващ, но задава курс за следващите пет години. Сделката спаси ЕС от риска да отиде без обща позиция на срещата на ООН за климата COP30 в Бразилия през ноември 2025 г.
За 2040 г. целта е 85% намаление в ЕС. Още 5% могат да се покрият чрез международни въглеродни кредити. Държавите ще имат право да използват допълнителни 5% кредити по националните си цели, пише „Ройтерс“. Така реалното вътрешно намаление може да падне до около 80%, ако страните изберат максимално външно компенсиране.
Решението е компромис между държавите, които настояват за по-бърз преход, и тези, които се страхуват от загуби за икономиките си. Страните от Централна Европа, включително Полша и Унгария, твърдят, че високите климатични цели ще натежат върху индустрията и домакинствата. По-амбициозните държави, като Германия, Нидерландия и Испания, настояваха за твърди правила без вратички за въглеродни кредити.
Включена е и „предпазна“ клауза. Ако се установи, че климатичните мерки вредят на икономиката, целта за 2040 г. може да се преразгледа. Според дипломатически източници това е било решаващо условие за одобрението на няколко правителства.
Пускането на новия въглероден пазар за отопление и транспорт (ETS2) се отлага с една година. Началото беше предвидено за 2027 г., но стартът вероятно ще се измести към 2028 г. Целта е да се избегне рязко поскъпване на горивата и сметките за отопление.
Унгария, Словакия, Чехия и Полша не подкрепиха сделката за 2040 г. България и Белгия се въздържаха. Останалите страни от ЕС я подкрепиха.
Следващата стъпка е Европейският парламент да приеме своя позиция и да започне преговори със Съвета. Едва след това целта за 2040 г. ще стане закон и ще очертае пътя към климатична неутралност до 2050 г.
