През пролетта на 2025 г. силна прахова буря връхлита Ню Мексико. „Не виждах повече от 15 метра напред – беше буря, каквато се случва веднъж на десетилетие“, разказва климатологът Дейв Дюбуа. Лошата видимост води до тежка верижна катастрофа по магистралата, а инцидентът се превръща в символ на глобален проблем.
Само за първите три месеца на 2025 г. Ню Мексико е преживяло 50 прахови бури, като 18 март е бил най-прашният ден в историята на щата. Ветрове със скорост над 110 км/ч, пожари и суша са създали „прашен ад“, който се е разпространил из цяла Америка, пише BBC.
Глобален феномен
Подобни екстремни събития зачестяват навсякъде по света. Прахът и пясъкът, издигнати от сушата и климатичните промени, не само причиняват катастрофи и разрушения, но и носят болести – от менингит в Африка до „долинна треска“ в САЩ. Според Световната здравна организация 330 милиона души всеки ден дишат въздух, съдържащ опасни прахови частици, които могат да причинят астма, пневмония и сърдечни заболявания.
Праховите частици пренасят бактерии и гъбички, а според проучвания в Африка увеличението им с 15% води до 24% повече случаи на детска смъртност.
Разширяващи се пустини
Според Програмата на ООН за околната среда в някои региони количеството пустинен прах се е удвоило през XX век. Сахара, например, се е разширила с 18% за последните сто години. Пустинните ветрове отнасят милиони тонове прах чак до Карибите и Южна Америка, а през зимата на 2025 г. прахови облаци от Сахара достигнаха Европа и предизвикаха феномена „кървав дъжд“.
Икономическа цена
Изследване на американски учени показва, че праховите бури струват на икономиката на САЩ 154 милиарда долара годишно – повече от някои урагани и пожари. Щетите засягат енергийни съоръжения, земеделие и здравеопазване. Само заболяването „долинна треска“ води до медицински разходи за 2,7 милиарда долара годишно.
Опити за решение
В югозападен Ню Мексико еколози се опитват да възстановят изсъхнали терени като Lordsburg Playa, където праховите бури са причинили десетки смъртни случаи по автомагистрала I-10. Те разрохкват почвата, засаждат местни семена и оформят вдлъбнатини, за да задържат дъждовната вода.
Три години след началото на проекта растителността се е увеличила с 41% в обработените зони. Учените обаче признават, че проблемът не е само екологичен, а и политически – земята се дели между частни собственици, държавни агенции и фермери, които настояват да продължат да пасат добитък.
„Опитваме се да решим здравна криза, докато някой иска да пусне 500 крави върху същата земя. Кое е по-важно?“ казва един от изследователите.
Новото лице на климатичната заплаха
Експертите предупреждават, че праховите бури вече са заплаха, сравнима с пожарите, ураганите и наводненията. Борбата с тях изисква същото внимание и инвестиции – защото когато земята се превърне в прах, последствията се разпръскват по целия свят.
