Има хора, които просто заспиват – пускат глава на възглавницата и след три секунди потъват в сънищата. Има и други – нашият отбор. Онези, при които тялото лежи, а мозъкът решава, че точно сега е моментът за равносметка, пренаписване на сценарии или обсъждане на минали глупости.
Мозъкът няма бутон "off". Той е като котка – колкото повече му казваш "легни", толкова повече се разхожда по масата. Причините са стрес, тревожност, хормонален дисбаланс или просто свръхактивен ум.
Когато денят свърши и тишината падне, оставаш насаме със себе си. Тогава започва парадът на недоизговорените мисли:
"Ами ако…", "Трябваше да…", "Утре ще…". Мозъкът просто продължава това, което е правил през деня – анализира, подрежда, контролира.
Специалистите казват, че това е навик: ако често мислиш в леглото, мозъкът свързва възглавницата с мисловна дейност, а не със сън. Така "време за лягане" се превръща във "време за мислене".
Какво може да помогне?
Не се бориш с ума. Дай му излаз: запиши мислите си на лист; направи тих ритуал – чай, бавно дишане, тъмна стая, без екрани и новини. Ако след половин час не заспиш – стани, направи нещо спокойно и се върни. Мозъкът трябва да разбере, че леглото е за финалните аплодисменти на деня, а не сцена за монолог.
Да, биологията също влияе – понякога невротрансмитерите не "изключват" правилно. Но постоянство, любов към себе си и приемане, че не всичко трябва да се реши преди съня, помагат.
спа
Понякога просто кажете на мислите: "Момичета и момчета, утре продължаваме." И тогава идва тишината.
