Докато Земята гори, нефтените гиганти обсъждат „устойчивост“. Ново изследване разкрива как хиляди лобисти на изкопаеми горива са получили достъп до климатичните преговори на ООН, превръщайки форума за спасяване на планетата в сцена за защита на собствените си интереси.
Повече от 5000 лобисти на петролни, газови и въглищни корпорации са били допуснати до конференциите на ООН за климата през последните четири години – период, белязан от рекорден ръст на добива и нови климатични катастрофи. Изследване на коалицията Kick Big Polluters Out (KBPO), включваща над 450 организации, показва, че „фосилното задкулисие“ е успяло да се внедри дълбоко в процеса на вземане на решения, който трябва да ограничи глобалното затопляне.
Данните, споделени с The Guardian, разкриват, че над 859 организации – от индустриални асоциации и фондации до 180 конкретни компании – са изпратили свои представители на срещите COP26–29. Сред тях са Shell, BP, ExxonMobil, Chevron и бразилската държавна компания Petrobras.
Само 90 корпорации са отговорни за 57% от всичкия добив на петрол и газ в света през 2024 г. Същите те стоят зад 63% от планираните проекти за разширяване на добива, според Global Oil and Gas Exit List. Ако всички тези проекти бъдат осъществени, те ще произведат толкова нефт, че да покрият площта на седем европейски държави с 1 см слой масло – символичен, но смразяващ образ на мащаба.
„Пространството, което трябваше да бъде за науката и хората, се е превърнало в гигантски въглероден панаир,“
казва Адилсон Виейра от Амазонската работна група.
„Докато горските общности се борят за оцеляване, същите компании купуват достъп и политическо влияние, за да разширяват своите фосилни империи.“
През 2023 г. в Азербайджан са регистрирани 1773 лобисти на изкопаеми горива – 70% повече, отколкото всички делегати от десетте най-уязвими към климата държави взети заедно. И това са само официално вписаните. Реалното влияние е по-дълбоко, тъй като мнозина участват като част от правителствени делегации или като „гости“ на държави, което ги прави невидими в официалните списъци.
Най-голям брой лобисти идват от Обединените арабски емирства, Русия и Азербайджан – страни, зависими от износа на изкопаеми горива. Междувременно богатите на петрол корпорации продължават да реализират огромни печалби: само четирите големи – Shell, BP, ExxonMobil и Chevron – са спечелили над 420 млрд. долара за последните пет години.
Тази година 30-ата климатична конференция на ООН (COP30) ще се проведе в Белем, в сърцето на бразилската Амазония – символично място, където нефтени сондажи, агробизнес и горска сеч вървят ръка за ръка с унищожаването на най-големия зелен „бял дроб“ на планетата.
Бразилската Petrobras, която изпрати 28 лобисти на последните четири конференции, наскоро получи разрешение за сондажи край бреговете на Амазония.
„Трябва да свалим табелата „Продава се“ от Майката Земя и да забраним достъпа на нефтените лобисти до COP,“
заявява Бренна Йелоутъндър от Indigenous Environmental Network.
След натиск от граждански организации, делегатите на COP30 вече ще трябва публично да оповестяват кой финансира тяхното участие и дали целите им съвпадат с тези на ООН. Но новите правила не важат за официалните правителствени делегации, което според активисти обезсмисля усилията за прозрачност.
„Прозрачността без изключване е само фасада,“ казва Мохамед Усроф от Палестинския институт за климатична стратегия.
„ООН трябва да премине от разкриване към дисквалифициране. Иначе процесът няма да спаси света – ще помогне да го погребе.“
Докато лидерите се събират в Амазония, за да обсъждат бъдещето на планетата, петролът вече има място на масата – и то на първия ред. Въпросът е дали някой още вярва, че това място е заслужено.
