Американските технологични гиганти са готови да доминират в изкуствения интелект – разполагат с капитали, чипове и амбиция. Но ново, неочаквано препятствие заплашва техния растеж: електричеството.
„Най-големият проблем днес не е липсата на изчислителен капацитет, а енергията и способността да изграждаме инфраструктура достатъчно бързо и близо до източниците на ток“, призна изпълнителният директор на Microsoft Сатя Надела в подкаст с ръководителя на OpenAI Сам Алтман. „Иначе рискуваме да имаме складирани чипове, които просто няма къде да включим.“
Технологичните корпорации влагат нечувани средства за изграждането на гръбнака на новата епоха на AI. Google, Microsoft, Amazon Web Services (AWS) и Meta планират инвестиции от около 400 милиарда долара през 2025 г., а през 2026 г. цифрата вероятно ще расте, подкрепена от еуфорични инвеститори.
Докато недостигът на чипове започва да се решава, на хоризонта се появява ново предизвикателство – енергийна стена.
В щата Вирджиния, където се намира най-големият център за облачни услуги в света, основният доставчик Dominion Energy вече има заявки за нови центрове за данни с общ капацитет 47 гигавата – еквивалент на 47 ядрени реактора. Изграждането на подобна инфраструктура отнема средно две години, а нови високоволтови електропроводи – между пет и десет години.
Прогнозите сочат, че до 2030 г. центровете за данни могат да консумират между 7 и 12% от електроенергията на страната, спрямо около 4% днес. Някои експерти обаче предупреждават, че тези прогнози може да са преувеличени, напомняйки за интернет балона от края на 90-те.
Ако ръстът се реализира, САЩ може да се сблъска с недостиг от 45 гигавата до 2028 г. – електричество за 33 милиона домакинства. Това накара някои щати да забавят закриването на въглищни централи, а природният газ отново се оказва бързо решение за захранването на центровете за данни.
В Джорджия някои доставчици вече инсталират газови генератори с капацитет 10 гигавата, а стартъпи като xAI на Илон Мъск купуват преоборудвани авиационни турбини, за да разширят енергийните си мощности.
„Истинската заплаха не е климатичната криза, а загубата на надпреварата в AI заради липса на енергия“, коментира през октомври министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм.
Междувременно технологичните гиганти пренаписват и климатичните си обещания. Google премахна ангажимента за нулеви въглеродни емисии до 2030 г., Amazon подкрепя малки модулни ядрени реактори (SMR), а Google планира рестартиране на ядрен реактор в Айова до 2029 г. В Калифорния и Тексас се инвестират милиарди в слънчева енергия и батерии, а Starlink и Google изследват поставянето на слънчево захранвани чипове в орбита с първи тестове през 2027 г.
