В началото на октомври руското правителство публикува пълния проект на федералния си бюджет за 2026–2028 г. В него са очертани ключовите политически приоритети на президента Владимир Путин за идните години. За 2025 г. прогнозираният дефицит е увеличен с 0,5% и достига общо 2,6%. Правителството планира дефицит и за 2026 и 2027 г., което означава, че стандартът за „ниски дефицити“ вече е изоставен.
В свой доклад за аналитичния център „Фондация Свободна Русия“ руският опозиционен политик Владимир Милов заявява, че бюджетната ситуация на Русия е всичко друго, но не и „нормална“.
„За да продължи руската военна машина да работи по този начин, са нужни много повече пари — а такива просто няма“, казва Милов, който е бил икономически съветник в руското правителство в началото на 2000-те години, в интервю за Kyiv Independent.
Kyiv Independent разглежда проектобюджета на Русия, за да установи дали страната наистина изчерпва парите си, предназначени за военната машина.
Седем години на дефицити
Според доклада Русия преживява пълномащабна бюджетна криза.
Владимир Дубровски, старши икономист в Центъра за социални и икономически изследвания Украйна, заяви, че дефицитът е „най-сериозният икономически и политико-икономически проблем на Русия“.
Страната е изправена пред седем поредни години на висок бюджетен дефицит (над 2%) – поредица, невиждана от 1999 г. насам, според доклада на Милов. Руското правителство официално се е отказало от целта си да поддържа дефицита под 1% от БВП.
За 2025 г. прогнозираният дефицит е увеличен с 0,5%, достига общо 2,6%. Правителството очаква дефицитът за 2026 г. да спадне до 1,6% от БВП, но анализатори твърдят, че тази прогноза вероятно е нереалистична.
„Дефицитът, който Русия очаква за 2025 г., е доста значителен. Вярно е, че планираният дефицит за 2026 г. е по-нисък, но тези цифри са прибързани“, заяви Бенджамин Хилгенсток, ръководител на макроикономическите изследвания и стратегии в KSE Institute.
Дубровски също смята, че прогнозираните данни са подценени.
„Ако войната продължи, дефицитът почти сигурно ще нарасне значително, както се случи в миналото“, казва той пред Kyiv Independent. „Освен това, тази оценка не отчита потенциалното въздействие на бъдещи икономически санкции“.
Хилгенсток добавя, че във всеки случай дефицит от 2–3% от БВП е „много за Русия, тъй като тя няма достъп до финансиране като нормалните държави“.
Москва остава откъсната от международните финансови пазари поради санкциите, което я прави зависима от вътрешни заеми и ограничени резерви. Дори Китай, някога считан за потенциален кредитор, отказва да предостави държавни заеми.
Скъпа война
Тази фискална криза се отразява на способността на Русия да финансира войната срещу Украйна.
Кремъл е принуден — поне на хартия — да ограничи по-нататъшното увеличаване на военните разходи, за да контролира бюджета си. Въпреки това правителството вече не публикува реални данни за разходите, а само прогнози.
Между 2026 и 2028 г. Москва твърди, че разходите за отбрана ще останат непроменени, като ще намалеят леко като дял от БВП от 6,3% през 2025 г. до 5,5% през 2026 и 2027 г. и до 4,7% през 2028 г.
Милов твърди, че цифрите крият по-дълбок проблем.
„Военно-промишленият комплекс е изправен пред финансови затруднения“, казва Милов. „Все по-трудно става да се поддържа работата му дори с настоящите темпове, без да се правят допълнителни съкращения, които вече видяхме“.
Сергей Чемезов, главен изпълнителен директор на „Ростех“, най-големият производител на оръжия в Русия, призна през август, че „рентабилността на производството остава ниска, а на места дори нулева, ако не и отрицателна“, което оставя „не твърде много средства за развитие“.
Резултатът, според Милов, е, че Русия може да си позволи само ограничена война с ниска интензивност.
Той отбелязва, че настоящата фаза на войната „не е много интензивна“ по отношение на използването на военно оборудване като танкове, като се разчита предимно на удари с дронове, ракетни атаки и локализирани настъпления.
„Този тип война могат да поддържат известно време“, казва Милов, „но въпросът е за какво“.
Намаляване на бонусите
Няколко големи региона, включително Санкт Петербург, Самара, Татарстан и Башкортостан, са съкратили бонусите за набиране на доброволци-бойци, в някои случаи петкратно.
Вместо да започне нова мобилизация, Кремъл разчита на финансови стимули и кампании за набиране на персонал, предлагайки изгодни договори на доброволци, желаещи да се бият в Украйна.
Въпреки че тези плащания се изплащат от регионалните, а не от федералните бюджети, тази тенденция отразява по-широката бюджетна криза в Русия, отбелязва Милов, която силно ограничава способността на федералния център да предоставя финансова помощ на регионите.
Изчерпване на възможностите
С изчерпването на традиционните пътища за финансиране Русия разполага с ограничени възможности за финансиране на бюджетния си дефицит.
Ликвидните средства на Фонда за национално благосъстояние – някога основна фискална възглавница на Русия – са намалели до 4,2 трилиона рубли (50 млрд. долара), което е далеч под очаквания дефицит от 5,7 трилиона рубли (70 млрд. долара) само за 2025 г..
Вътрешните заеми чрез държавни облигации също са на практика невъзможни при настоящите условия, тъй като доходността на 10-годишните облигации надхвърля 15%. Високите разходи за обслужване на дълга компенсират сумата, която може потенциално да бъде набрана.
Марк Сталчински, старши анализатор в RAND, отбелязва, че руското правителство е повишило данъците, „за да компенсира частично“ разходите за отбрана от началото на пълномащабната война.
Но въпреки че правителството е прибегнало до обширни увеличения на данъците — като повишаване на корпоративния данък върху печалбата на 25% и планиране на увеличение на данъка върху добавената стойност до 22% — получените приходи съставляват само малка част от необходимата сума.
Следователно, единствената останала опция, до която правителството изглежда прибягва, е паричната емисия — де факто кредит от Централната банка към правителството, отбелязва Милов.
„Мащабните вътрешни заеми биха депресирали още повече икономиката и веднага биха напомнили на руските елити за катастрофалния финансов колапс от 1998 г., който беше причинен от същия тип дефицитно финансиране при високи лихвени проценти“, казва Дубровски.
Как Западът може да притисне Русия?
Според Милов задълбочаващата се икономическа и бюджетна криза на Русия е пряко следствие от западните санкции.
Той твърди, че Европа трябва да ускори поетапното премахване на руските енергийни доставки – като спре вноса на втечнен природен газ до 2027 г. и всички останали енергийни ресурси до 2028 г., за да наруши допълнително работата на руската военна машина.
„Това е изключително важно“, казва той, добавяйки, че доставките на газ за Словакия и Унгария, както и износът на ВПГ за Западна Европа, остават сред основните източници на приходи на „Газпром“.
„Тези доставки носят на „Газпром“ повече от половината от общата му печалба“, казва Милов.
Василий Астров, старши икономист във Виенския институт за международни икономически изследвания, смята, че влошаващите се фискални резултати на Русия през тази година се дължат предимно на два фактора – по-ниските световни цени на петрола и надценената рубла.
Силата на рублата е намалила приходите от износ на енергия, след като бъдат превалутирани в националната валута, казва той пред Kyiv Independent.
Дубровски казва, че макар таванът на цените на петрола, който определя максимално допустимата цена за руския морски износ на петрол, да остава „най-значимата мярка“ срещу Русия, той все още не е станал напълно ефективен.
Вторичните санкции и ограничения, насочени към конкретни руски субекти, „досега са до голяма степен символични“, произвеждайки в най-добрия случай „еднократни ефекти“, според Дубровски.
„Досега глобалният спад на цените на петрола е оказал най-голямо въздействие“, казва той.
Милов подчертава, че западните санкции – макар и не една „магическа мярка“, а по-скоро сложна система от ограничения – работят.
„Високата инфлация и лихвените проценти са, разбира се, пряк резултат от санкциите“, заключи Милов
