Докато Западът още се чуди как да балансира между климатичните цели и геополитическите си интереси, Китай тихо, но решително гради нова енергийна империя. След соларните панели и батериите за електромобили, Пекин вече доминира и в следващото стратегическо поле – производството на водород и ключовите технологии за неговото добиване. Светът влиза в нова надпревара, а тя няма нищо общо с ядрените арсенали от миналото. Днес оръжията са електролизатори, а залогът – глобалното енергийно господство.
Докато Съединените щати продължават да градят стратегия за "енергийно господство", основана главно на изкопаемите горива, Китай уверено инвестира в овладяването на следващата голяма енергийна верига на бъдещето – водорода.
Ключовите технологии за производство на нискоемисионен водород вече се превръщат в арена на геоикономическо съперничество. Америка рискува отново да изостане – този път не заради липса на идеи, а заради забавяне в реализацията им.
Наричан „швейцарското ножче“ на енергийния преход, водородът е изключително гъвкав енергиен източник, способен да осигури чисто гориво за индустрии, които трудно могат да бъдат декарбонизирани – металургия, петрохимия, корабоплаване и авиация.
Освен това може да служи за дългосрочно съхранение на енергия и стабилизиране на електроенергийните системи.
Китай вече е най-големият производител и потребител на водород в света. Той контролира близо 60% от глобалния пазар на електролизатори – устройствата, които разделят водата на водород и кислород чрез електричество – и усилено инвестира в следващото поколение технологии с протонно-обменни мембрани (PEM), по-подходящи за възобновяеми източници.
Пекин не го прави само заради климата. Водородът е стратегически инструмент за постигане на енергийна независимост и за намаляване на зависимостта от внос на петрол и газ.
В САЩ и Европа пазарът все още се колебае между ентусиазъм и регулаторни спънки. Американските компании са водещи иноватори, но реалното производство се забавя. Европа, научена от опита със соларните панели, вече въвежда ограничения за китайски компоненти в проекти, финансирани с европейски средства – опитвайки се да предотврати нова технологична зависимост.
В същото време китайските компании като PERIC Hydrogen Technologies удвояват приходите си от износ всяка година. От Азия до Европа и Близкия изток, китайските електролизатори започват да заемат мястото на следващия голям износен продукт на страната.
За да наваксат, САЩ и съюзниците им ще трябва да действат бързо и координирано – да инвестират в собствено производство, да подкрепят иновациите и да изградят устойчиви вериги за доставки на чист водород. Защото в тази нова студена война няма ракети, но има същия залог – кой ще притежава бъдещето.
