На 14 февруари, Деня на археолога, Националният археологически Музей (НАИМ-БАН) в София стана домакин на поредната изложба, представяща най-впечатляващите археологически открития през 2010 година.
“Таво е IV-тата Национална археологическа изложба „Българска археология”, с която реално завършва археологическата кампания за изтеклата година. Тя се превърна в една великолепна традиция, в събитие, което се посреща с голям интерес както от специалистите, така и от широката публика. Богатата и атрактивна експозиция представя плодовете от труда на археологическата общност у нас и доказва за пореден път, че тя носи огромна част от отговорността за изследването, социализирането и опазването на културното наследство на българите”, казва кураторът на изложбата гл.ас. д-р Здравко Димитров.
В експозицията представени 50 археологически обекта от територията на България. Находките и информационните постери, подредени в зала „Временни експозиции” на НАМ, покриват целия хронологичен диапазон на археологията: от палеолита до Възраждането (ХVІІІ-ХІХ в.). В нея на първи план се открояват уникалните костни останки от праистроически пещерни животни от обектите „Козарника” и „Редака”, Белоградчишко. Много добре са представени селищата на първите земеделци от новокаменната епоха и невероятния бум в живота на праистроическите хора по времето на каменно-медната епоха. Сред находките от тези обекти са идоли, керамични съдове и различни сечива от селищните могили Хотница, Петко Каравелово, Провадия и Търговище, от обектите при с.Върхари, с.Сърнево, с.Хаджидимитрово, с.Деветак и под самия гр.Созопол. Интерес представляват откритите редки находки от зората на развитието на тракийската култура, намерени при проучването на новооткрития богат некропол от бронзовата епоха край ямболското село Бояново.
Изключително голямо е разнообразието на артехфактите от Античността. Тук виждаме следите от първите металургични дейности по нашите земи, открити в рудниците на Ада тепе, Крумовградско. Налице са гробните дарове от най-старата елинска колония по западния бряг на Понта – Аполония, днес Созопол. Много впечатляващи са изделията, някои от които произведения на изкуството, от римските градове в Тракия – теракотни фигури от Филипопол, култови предмети от Сердика и Анхиало, както и великолепните находки, намерени в гробните комплекси – монетни съкровища, златни пръстени, обеци и други накити от могилите в Сливенско и Чирпанско.
Своето подобаващо място в изложбата имат и находки, открити в археологическите комплекси от късната античност – крепости и селища от Пещера, Самоковския край и Малкотърновско. Своеобразен акцент в експозицията са ранните християнски храмове и техните реликви. Сред тях ярко се открояват стенописите от ранновизантийската базилика в гр. Бяла и нашумелите открития, свързани с култа към Св.Йоан Предтеча, от о. Св.Иван край Созопол.
Впечатляващи се витрините, в които са експонирани артефакти, представящи българското Средновековие. Сред тях се открояват находките от българските столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново. Не по-малко значими обаче са и намерените предмети на бита, оръжия и цели монетни съкровища от средновековните твърдини Перперикон, Кастрици, Калиакра, както и прекрасни комплекти от сребърни и златни накити и великолепни керамични съдове от некрополите при с.Топола и от самата столица Велико Търново.
Четвъртото издание на “Българска археология” се реализира с подкрепата на Министерство на Културата на Република България и съдействието на Българската Народна Банка. Съорганизатори на изложбата са 24 музея от страната – регионални, археологически, исторически и други общински музейни структури. Със свои експонати в нея участват РАМ-Пловдив, РИМ-Кърджали, РИМ-Хасково, РИМ-Ямбол, РИМ-Сливен, РИМ-Бургас, АМ-Варна, РИМ-Добрич, РИМ-Велико Търново, РИМ-Видин, ОП „Стара София” с исторически музей, ИМ-Чирпан, АМ-Раднево, ИМ-Карнобат, АМ-Созопол, ИМ-Поморие, ИМ-Провадия, ИМ-Търговище, ИМ-Исперих, ИМ-Каварна, ИМ Пещера, ИМ-Велинград, ИМ-Самоков, ИМ-Малко Търново.
