2025 се очертава като годината, в която Европа успя да привлече вниманието на глобалните инвеститори в технологичния сектор – от AI и квантови технологии до зелена енергия и роботика. Стартиращите компании, наричани „еднорози“ заради оценките си над 1 млрд. долара, започват да изникват не само в Лондон, но и във френските и шведските иновационни хъбове, превръщайки Стария континент в сериозен играч на световната технологична сцена.
След години на подценяване и изоставане спрямо САЩ, 2025 г. донесе на европейските акции редки възможности за растеж, подкрепени от инвеститорски интерес и благоприятни валутни колебания. Докато Wall Street продължава да е доминиран от „мегакорпорациите“, Европа се възползва от празнините в оценките на стартиращите компании, привличайки капитали и таланти обратно на континента.
Консултантската компания McKinsey изчислява, че инвестициите в европейски „deep tech“ – стартъпи в областите AI, биотехнологии, отбрана, роботика, зелена енергия и квантови изчисления – могат да създадат 1 трилион долара стойност и милион нови работни места до 2030 г.
Три държави изпъкват: Франция, Швеция и Великобритания, където делът на финансирането на „deep tech“ стартъпи надвишава 50%, подпомаган от държавни програми и инвестиции.
Резултатите вече се виждат: през последната година Европа роди 8% от световните „deep tech“ еднорози, сравнение с едва 4% през 2021 г. Имена като Celestia, Helsing, IQM и Mistral AI доказват, че континентът започва да наваксва изоставането си от САЩ и Китай.
За да продължи успехът, експертите призовават европейските правителства да поддържат потока от публични и частни инвестиции, да улеснят регулаторните стимули и да подкрепят университетите като основни източници на научни открития. Сега е моментът Европа да превърне потенциала си в реална технологична независимост и глобално влияние.
