Защо се получи изоставане от нашата северна съседка Румъния с критериите за Шенген и защо се допусна обвързване между членството ни в Шенген и механизма за мониторинг на съдебната система.
Това попита президентът Георги Първанов по време на заседание на Консултативния съвет, на който присъстват премиерът Бойко Борисов, вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков, министърът на правосъдието Маргарита Попова, главният прокурор Борис Велчев, председателят на НС Цецка Цачева.
Президентът заяви, че представените му доклади от премиера и вицепремиерите и от министъра на правосъдието са изчерпателни, но въпреки това му липсват отговори на няколко въпроса. „Можем ли да говорим за проблеми с доверието към България от някои страни- членки на ЕС. Някъде то беше изразено по - отчетливо, но на други места беше приглушено, но това е факт. Ако проблемите са вътрешно политически за съответните страни , нека да го кажем ясно, но ако проблемите са в нас, също да не крием отговорите на тези въпроси.", каза президентът. По думите му е важен и отговорът на въпроса за развитието на страната и правната материя в Шенген, както и сътрудничеството и техническия инструментариум , които ще наложат адаптация и на нас самите. Президентът постави и въпроса и за произтичащите рискове в съседните региони. Той обясни, че е предложил на Министерски съвет и на ръководителите на службите, по време на заседанието да се информират за процесите в регионите и положението на българите в тях.
„Важно е да дадем отговора на въпроса дали в европейското пространство се осъзнава фактът, че по - бързата ни интеграция, всъщност може да помогне за решението на тези проблеми, които произтичат от ситуацията и ако по-бързото ни присъединяване към Шенген не се случи дали сме готови да приемем повече бежанци" .Президентът постави и въпроси, свързани с контрабандата. Според него, нарастването й не е тенденция само в България, но и в цяла Европа, „което не просто трябва да се обясни, но и да получим необходимите отговори, защото границите играят все по-голяма роля в преразпределението на националния доход в престъпно натрупване на пари и капитали. Би трябвало да дадем на обществото отговор какви са реалните щети за бюджета от контрабандата на цигари през 2010 година и какво правим ние, за да излезем от тази ситуация", каза президентът. Той постави и въпроса за създаването на стратегия за борба с цигарената контрабанда с една по - гъвкава и активна акцизна политика.
"Много е важно, когато говорим за капацитет на митниците да отговорим на въпроса предвижда ли се възстановяването на нейните разследващи функции и дали митниците не са се оказали под тежката сянка на МВР през последните година -две", каза президентът и допълни, че трябва да се работи за подобряването на взаимодействието между МВР и митниците. Президентът постави въпроса за СРС-та, като посочи, че в обществено- политическия дебат доминира оценката, че СРС-та се използват прекомерно. Той запита колко е реалната бройка на подслушванията, дали реално и с каква ефективност се подслушват босовете на организираната престъпност, може ли да се говори за немотивирани искания и за филтриране на информации от МВР и службите.
"За мен е важен въпросът за контрола, защото това, което успявам да доловя е че очевидно липсва цялостен контрол върху СРС-та", каза президентът. Той посочи, че е крайно наложително разграничаване на процедурите и правилата за използването на СРС-та с оглед на ефективната работа в тази посока. Президентът оцени положително работата на подкомисията за контрол на СРС-та.
