Толерантността отдавна не е само термин от академични доклади. Тя се превърна в нещо далеч по-практично – инструмент за оцеляване в свят, в който конфликтът може да избухне за минути, а различията са навсякъде и ни гледат от всички посоки. На 16 ноември международната общност отбелязва Деня на толерантността, създаден от ЮНЕСКО през 1995 и обявен от ООН година по-късно. Ден, който уж е посветен на взаимното уважение, а всъщност всяка година ни напомня колко лесно го забравяме.
Как започва всичко
През 1995 г., в разгара на глобални напрежения и след серия етнически конфликти, ЮНЕСКО приема Декларацията за принципите на толерантността. Документ, който се оказва изненадващо съвременен и днес: уважение към културни различия, отказ от дискриминация и усилие обществата да бъдат изграждани около диалог, а не около подозрения. На следващата година ООН обявява 16 ноември за Международен ден на толерантността, за да подчертае принципите, които често губим покрай новините от един все по-напрегнат свят.
Защо темата стои толкова остро през 2025 г.
Войните в различни региони, миграционният натиск, надигащият се популизъм и радикализацията формират среда, в която търпимостта се изтласква от страх и ярост. Онлайн пространството допълнително усилва напрежението. Достатъчен е един пост, за да превърне спор в буря.
В този контекст толерантността вече не е „добра практика“, а нещо като обществен предпазител.
Когато го махнеш, токът удря всички.
Къде светът успява – добри примери
В някои държави работата по намаляване на общественото напрежение върви по-ясно и последователно.
В Канада има училищни програми, които учат децата да разпознават езика на омразата и да реагират уверено, когато го видят. Нидерландия инвестира в местни центрове, където новодошли и местни създават общи проекти. В Германия междурелигиозни съвети от години посредничат между общности, за да не се стига до конфликти.
Това са примери, които показват, че толерантността не се случва сама. Тя е работа – понякога скучна, понякога тромава, но почти винаги ефективна.
Българската картина
У нас дискусиите за различията често преминават през остри публични реакции. Темите се политизират бързо, а социалните мрежи понякога действат като усилвател на недоверието. През последната година не липсваха случаи на нападения срещу хора от уязвими групи, скандали заради етническо напрежение или онлайн кампании с груб тон.
Проблемът не е само в поведението, а и в липсата на дългосрочни механизми за превенция – обучения за администрация, системна работа в училищата, ясни правила за институционална реакция.
Понякога изглежда, че толерантността се пази по инерция, а не като цел.
През очите на младите
Любопитното е, че младите хора често се оказват по-спокойни към различието от предишните поколения. В университетите се развиват клубове и проекти за междудисциплинарен обмен, а в някои училища учениците сами организират кампании срещу омразата.
Разбира се, присъствието на социалните мрежи в живота им носи и обратната страна – бързи конфликти, които се разрастват за секунди. Но там, където има работа с медиен анализ и критично мислене, резултатът е видим.
Ако има поколение, което може да изгради различна култура на общуване, това е именно сегашното.
Празник с урок, а не с протокол
Международният ден на толерантността не е от датите, които водят до тържества.
Той е по-скоро спирачка – момент да се огледаме и да си зададем прост въпрос: дали различието около нас буди любопитство или раздразнение.
Отговорът обикновено казва повече за обществото, отколкото който и да е официален доклад.
Толерантността не е подарък, а навик. Навик да слушаме, да преценяваме бавно и да поставяме граници ясно, когато някой злоупотребява с това доверие.
Ако светът някога стане по-спокоен, това вероятно ще е заради милионите малки, почти незабележими решения на хора, които избират уважението пред страха.
ФрогНюз
