ЮНЕСКО официално призна приноса на България в областта на подводната археология, като обяви Центъра за подводна археология в Созопол за свой институт. Новият статут ще му позволи да ръководи проекти и инициативи в Черноморския регион и долното течение на Дунав.
Решението беше взето по време на 43-ата сесия на генералната конференция на организацията – нейният върховен управителен орган.
Центърът за подводна археология е създаден през 1978 г., когато България формира първата си структура за изследване на морското наследство. „Българската подводна археология има дълга история и ключова роля при обявяването на Несебър за световно културно наследство, благодарение на проучванията между 1961 и 1983 г.“, обясни археологът Ивелина Петкова.
Работата на българските археолози под Черно море е оценена и на международно ниво. „Черно море е свидетел на древно корабоплаване и праисторически селища, които нямат аналог“, допълни Петкова.
С новия си статут „Институтът за подводно наследство“ ще може да участва в програми на Европейската комисия и да реализира международни проекти. Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов подчерта, че това е висока оценка за усилията на България в опазването на подводните археологически обекти в делтата на Дунав и по Черноморието.
За седалище на института е избран остров Свети Кирик и Юлита, който вече повече от 20 години се обсъжда за консервиране и развитие. „Това място може да стане истински бисер, но са нужни сериозни инвестиции“, коментира кметът на Созопол Тихомир Янакиев.
Чобанов обяви планове за музей на черноморските цивилизации и аквариум с редки видове, за да могат туристи от цял свят да оценят богатството, съхранено от морето през хилядолетията.
