Илон Мъск е на прага да стане първият трилионер в света. Но какво означава това за демокрацията, за политическата система и за обикновения човек? Гигантското богатство вече не е само символ на успех – то е инструмент за влияние, който може да надмине властта на правителствата.
Никой в историята на света досега не е натрупал състояние от един трилион долара. Но това може да се промени в следващото десетилетие. Илoн Мъск, вече най-богатият човек на планетата, е на път потенциално да достигне този статут, след като акционерите на „Тесла“ одобриха пакет от възнаграждения, който може да го превърне в първия трилионер, ако постигне амбициозни корпоративни цели.
И Мъск не е единственият. Петима души по света се очаква да достигнат статут на трилионери в следващите десет години, според анализ на „Оксфам“, глобална организация, бореща се с бедността и неравенството.
Само през последната година десетте най-богати милиардери са увеличили състоянието си с 698 милиарда долара, докато повече от една трета от 50-те най-големи корпорации в света се управляват от милиардери или имат милиардер като основен акционер, отбелязва сп. „Тайм“.
„Появата на трилионери очевидно трябва да е причина за тревога“, казва Набил Ахмед, старши директор по икономическа справедливост в „Оксфам“. Със състояние над 480 милиарда долара и дялове в компании като SpaceX, X и Neuralink, Мъск вече притежава огромна власт в технологичната, космическата и комуникационната индустрии, както и в сферата на изкуствения интелект.
Богатството му вече му дава политическо влияние. По време на президентската кампания на Доналд Тръмп през 2024 г. той дарява стотици милиони долари и оказва подкрепа чрез свои организации, което според експертите е показателно за потенциала на супербогатите да надхвърлят традиционните механизми на демокрацията.
„Колкото повече богатство се концентрира в ръцете на един човек, толкова по-малко ограничения има върху него. Преходът от половин трилион към един трилион просто увеличава този риск“, предупреждава Дерел Уест, старши научен сътрудник в института „Брукингс“.
С натрупването на трилиони долари, богатите стават по-малко зависими от демократичните институции и по-способни да влияят на политически решения и обществени политики. Това поставя под въпрос фундаменталните принципи на равнопоставеност и справедливост, върху които се гради съвременната демокрация.
