Съдът за военни престъпления в Бангладеш осъди бившата министър-председателка Шейх Хасина на смърт. Делото я призна за виновна, че е разпоредила смъртоносна акция срещу студентски бунт през 2024 г., при който загинаха над хиляда души. Решението идва няколко месеца преди парламентарните избори през февруари. Това е най-драматичното съдебно действие срещу лидер в историята на страната от десетилетия.
Партията на Хасина – „Авами лиг“ – беше отстранена от участие във вота, а присъдата вероятно ще предизвика нова вълна от безредици. Процесът се проведе при засилена охрана в столицата Дака и в отсъствието на 78-годишната Хасина, която избяга в Индия през август 2024 г., пише Ройтерс.
Съдът я осъди на доживотен затвор по обвинения в престъпления срещу човечеството и на смърт заради убийствата по време на бунта. След произнасянето на присъдата в залата избухнали аплодисменти. Присъдата подлежи на обжалване пред Върховния съд, но синът и съветник на Хасина заяви, че обжалване няма да има, докато не бъде избрано демократично правителство с участието на „Авами лиг“.
Присъдата срещу Шейх Хасина засега има предимно символичен и политически характер, защото не може да бъде изпълнена. Бившата министър-председателка се намира в Индия, където потърси убежище след свалянето ѝ от власт през август 2024 г. Между двете държави няма споразумение за екстрадиция на политически фигури, а индийските власти не са дали знак, че ще я предадат. Това означава, че Хасина остава извън обсега на съда в Дака. За мнозина анализатори решението е демонстрация на сила от страна на временните власти преди изборите, а не акт на реално правосъдие.
Според обвинението Хасина е отдала директна заповед за използване на смъртоносна сила срещу протестиращите през юли и август 2024 г. Доклад на ООН сочи, че в сблъсъците са убити до 1400 души и хиляди са ранени – повечето от огнестрелни рани, нанесени от силите за сигурност. Това е най-тежкото насилие в страната след войната за независимост през 1971 г.
Студентските протести в Бангладеш през лятото на 2024 г. избухнаха заради нарастващото обществено недоволство от авторитарното управление на Шейх Хасина и обвиненията в корупция, полицейско насилие и манипулации на изборите от 2023 г.
Непосредственият повод беше решението на правителството да премахне т.нар. квотна система за държавни назначения, която даваше предимство на ветерани от войната за независимост и техните семейства. Това решение засегна милиони млади хора, които смятаха, че системата е несправедлива и изключва талантливи кандидати.
Протестите започнаха мирно в кампусите на университетите в Дака, Читагонг и Раджшахи, но бързо прераснаха в масово движение срещу управлението на Хасина. Студентите настояваха за оставката ѝ, за свободни избори и за реформи в системата на държавните служби.
Правителството реагира с тежки полицейски акции. Според ООН и правозащитни организации армията и специални части са използвали бойни патрони срещу демонстрантите. В резултат, по официални данни, загинаха над 1400 души, а хиляди бяха ранени или арестувани.
Бившата премиерка отрече обвиненията и определи процеса като политически. В интервю от Индия тя нарече делото „пародия на правосъдие“, ръководено от „нелегитимно правителство, съставено от мои опоненти“. Според нея тя не е имала пряка роля в действията на силите за сигурност и не е имала възможност да се защити.
От август 2024 г. Бангладеш се управлява от временно правителство, оглавявано от носителя на Нобелова награда за мир Мохамед Юнус. Въпреки че страната е относително спокойна, напрежението остава високо. В навечерието на присъдата избухнаха над 30 взрива и бяха подпалени 26 превозни средства, без жертви.
В деня на решението армията и паравоенни части бяха разположени в Дака и други градове. Властите заявиха, че са готови да реагират при евентуални безредици след присъдата.
