Заводите му снабдяваха почти целия български пазар, значителен дял от Румъния, а в Молдова компанията се превърна в системен играч. До края на 2025 г. обаче стана ясно: руската компания бързо губи всичко, което е изградила в тази насока от края на 90-те години на миналия век. Причината беше комбинацията от санкции, политически натиск, вътрешни решения на държавите и разрушаването на логистичните вериги, които поддържаха руското присъствие в региона. Повратният момент дойде през октомври 2025 г.
Министерството на финансите на САЩ обяви нов пакет от санкции срещу руския енергиен сектор, като блокира възможността за финансиране и обслужване на задграничните активи на Лукойл.
Почти едновременно с това ЕС въведе 19-ия си пакет от ограничения, който за първи път включваше дъщерните дружества на компанията, включително ключовото търговско звено Litasco SA. Именно Litasco в продължение на години осигуряваше износа и преработката на руски петрол, а блокадата ѝ на практика лиши европейските заводи на Лукойл от възможността да работят нормално.
Най-ценният актив на руснаците в Европа беше рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ в България, един от най-големите нефтопреработвателни комплекси в региона. Капацитетът ѝ достигна 9,5 милиона тона петрол годишно. Заводът снабдяваше до 80% от българския пазар на горива.
През 2024 г. оборотът на компанията е бил 4,7 милиарда евро, а официалната ѝ оценка, обявена от българското Министерство на финансите, е била около 1,3 милиарда евро.
Румънският актив на Петротел-Лукойл в Плоещ, макар и много по-малък, все още остава важна част от пазара. Годишният му капацитет е 2,4 милиона тона, а дълбочината на преработка е 99,5%.
Компанията декларира оборот от около 380 милиона евро и нетна печалба от 62,8 милиона леи за 2023 г. Очакваната пазарна оценка на завода варира между 1,8 и 2,5 милиарда долара, което го прави вторият най-ценен актив на компанията на европейската карта.
Молдовският сегмент е много по-скромен, но и той се оказа сериозна загуба. Лукойл контролира над 100 бензиностанции в страната и критичен терминал за авиационно гориво близо до летище Кишинев. Общата стойност на активите се оценява на 150-200 милиона долара .
След обявяването на санкциите, ситуацията в региона започна да се развива като политически трилър.
България се превърна в център на най-разгорещената конфронтация.
През ноември парламентът прие закон , който позволява на държавата да назначи специален администратор за завода в Бургас, ако собственикът е обект на санкции или не отговаря на изискванията за безопасност.
Проруските политически сили и част от опозицията обвиниха правителството в опит за „скрита национализация“, както директно заяви партията „Да, България“. Ситуацията беше изострена от предупреждението на Държавния резерв : ако заводът бъде затворен, доставките на бензин ще стигнат само за 35 дни, а на дизел - за 50 .
Румъния действаше много по-сдържано и технократично.
Министърът на енергетиката Богдан Иван заяви, че държавата трябва да получи контрол над местната инфраструктура на Лукойл, за да гарантира спазването на санкциите и непрекъснатите доставки. Парламентът подкрепи позицията на правителството, като проруските партии са малцинство.
В Молдова правителството на Дорин Рекан предприе безпрецедентната стъпка, като постави ултиматум за предаване на активи или прекратяване на дейността след влизането в сила на санкциите. Това предизвика съпротива от проруската партия „Шор“, която се опита да използва ситуацията във вътрешнополитическата си борба, но без успех.
Европейската комисия е много последователна в тези развития. Стратегията REPowerEU предвижда пълен отказ от руски енергийни източници до 2027 г. и следователно държавите членки могат и трябва да прилагат временно държавно управление на критични енергийни активи.
Икономическите рискове бяха сериозни.
Центърът за изследване на демокрацията в София предупреди, че затварянето на Бургас може да доведе до скок на инфлацията до 6% . България е натрупала само 200 000 тона дизел и 120 000 тона бензин в резерв, така че правителството трябваше бързо да активира алтернативни договори за внос.
Румъния, от друга страна, разполагаше със сравнително силен резерв от 400 000 тона стратегическо гориво, което ѝ позволяваше да предложи помощ на Молдова.
Кулминацията на събитията беше неуспешният опит за придобиване на международните активи на Лукойл от "Гънвор". Според Ройтерс, търговецът се е отказал от сделката, след като Министерството на финансите на САЩ директно е намекнало за рисковете от вторични санкции.
След това окончателно стана ясно, че не са останали меки варианти за развитието на ситуацията. Само национализация.
Но по-значими от числата са стратегическите последици.
За първи път от десетилетия страните от Югоизточна Европа едновременно и координирано предприеха усилия за ограничаване на руското влияние в енергийните си системи. България, Румъния и Молдова показаха, че могат да действат решително не само в отговор на санкциите, но и при преосмисляне на собствената си енергийна сигурност.
Оттеглянето на "Лукойл" от региона не е просто следствие от санкциите. Това е структурен разрив, който променя баланса на силите в Черноморския и Балканския регион.
И този процес изглежда неудържим.
Максим Гардус, Специалист по комуникации Razom We Stand
