Велислава Делчева аргументира тезата си с липсата на широко обществено обсъждане, което не е позволило достатъчен диалог с гражданите по такава важна за столичани тема.
Тя се обръща към областния управител на София-град Стефан Арсов, председателя на Столичния общински съвет Цветомир Петров и към кмета на Столичната община Васил Терзиев заради десетки жалби на столичани до институцията, заради разширяването на зоните за платено паркиране и увеличаването на цените за паркиране.
„Разширяването на „синя зона“ и „зелена зона“ за паркиране в София и увеличението на цените е промяна, която ще окаже значими последици за гражданите, което предполага провеждане на по-широко обществено обсъждане по райони, така че да се даде възможност в най-голяма степен да бъдат изразени различни мнения и становища. Такава е била до момента практиката на СО“, пише омбудсманът.
Въпреки че проектът за изменение на наредбата е бил подложен на писмени обществени консултации от 24 септември до 23 октомври 2025 г., правната рамка на Столичната община изрично предвижда възможност за провеждане и на открити обществени обсъждания, когато предстоят значими промени за голям брой граждани. Подобни обсъждания са провеждани в различни райони на столицата в периода 2020–2022 г. при изменения със сходен характер, но за настоящите промени не са представени аргументи защо такава практика не е приложена.
„Както е видно от обобщената справка на подадените в периода на писмените консултации, от общо 107 становища от граждани, едва 20 са изцяло или частично в подкрепа на предложения за обсъждане проект на наредба, което е по-малко от 20% от всички участвали граждани“, каза Делчева.
Тя обръща внимание на факта, че на 13 септември 2025 г. е публикувана онлайн анкета за мнението на гражданите и бизнеса във връзка с паркирането в столицата, която е била активна само 10 дни и към момента не е достъпна. Според кмета на Столична община, резултатите от нея са послужили като основание за стартиране на проекта на наредбата.
Според нея към проекта липсват и подробни данни какви са причините и необходимостта от разширяване на зоните за платено паркиране, както и икономическа обосновка на новите цени. Освен това не са представени и ключови данни – какви приходи от паркиране са събрани през 2024 и 2025 г., достатъчни ли са те за покриване на разходите и как ще бъдат използвани средствата след увеличението.
Тя подчертава, че в проекта недостатъчно са разгледани възможните алтернативни решения, посочени в Плана за устойчива градска мобилност – изграждане на буферни, периферни, подземни и етажни паркинги, които биха облекчили централните части на града.
Сред слабостите е и липсва на анализ на социалните и здравните последици от намаленото време за паркиране около болници, училища, детски градини и други обществени обекти, посещавани ежедневно от уязвими групи.
Предвидените ограничения – като максимален престой от два часа и липса на кратък режим от 15-30 минути около училища – могат да възпрепятстват достъпа до тези услуги. Затова омбудсманът препоръчва да бъде обмислен по-гъвкав режим на паркиране в зоните около лечебни и образователни заведения, който да отчита тяхната социална функция и потребностите на гражданите.
