Центърът за градска мобилност (ЦГМ) от години е в сърцето на столичната инфраструктура – управлява транспорта, паркирането, билетите, зоните. Но вместо да бъде двигател на ред и прозрачност, той се превърна в символ на неясни финансови потоци, политическо влияние и институционален комфорт.
Какво означава „черна касичка“?
Прозвището не е случайно. Според одита, публикуван през май 2024 г., ЦГМ е осчетоводил над 135 млн. лв. вземания от комисиони към Столична община – сума, която повдига въпроси за реалната ефективност и контрол.
Кметът Васил Терзиев за първи път нарече дружеството „черна кутия“, в която липсва отчетност, а управлението му е изцяло зависимо от политически назначения, подкрепяни години наред от ГЕРБ.
„ЦГМ работи изцяло по договор със Столична община, няма други партньори, няма конкуренция, няма пазарна проверка. Това е монопол, който се отчита само пред себе си.“ – коментира Терзиев.
Към финансовата непрозрачност и институционалния монопол на ЦГМ се добавя и друг тревожен пласт – жалбите на граждани за неетични практики, лошо обслужване и съмнения за злоупотреби.
Примери при контрол на паркирането (Синя/Зелена зона)
* Твърде бързо поставяне на скоби/фишове: Санкции се налагат веднага след изтичане на платеното време или дори преди системата да е обновила статуса. Ако водачът вече е в автомобила си и се готви да потегли, санкцията въпреки това се прилага – често с агресивен тон и без предупреждение.
* Неясни маркировки и знаци: Контрольори санкционират в зони с изтрита или противоречива маркировка. Водачът плаща, вярвайки, че е в редовна зона, но се оказва в забранена за спиране зона поради неясен локален знак.
* Санкции за автомобили, блокирани от други: Водач паркира правилно, но друг автомобил го блокира. Вместо да бъде санкциониран нарушителят, глоба получава и блокираният, който е обективно възпрепятстван да премести колата си.
Примери при контрол в градския транспорт
Основните проблеми тук произтичат от прехода към новата тикет система и формалистичното тълкуване на правилата:
* Санкция въпреки валидно заредена карта: Пътници, заредили карта онлайн, биват глобявани, защото не са я „записали“ на физическия носител чрез валидатор.
* Невалидност на карта, издадена от автомат: Билети, закупени от официални автомати, се обявяват за невалидни поради грешка в датата или формата, без вина на пътника.
* Глоба при „забравена“ валидация при прекачване: При времевите карти, ако пътникът не валидира отново при прекачване (въпреки че картата е валидна), се налага глоба – въпреки че няма реална щета за системата.
Тези примери създават усещане за административен капан, при който контрольорите се фокусират върху формалното нарушение (често предизвикано от объркване или технически недостатък), вместо върху реалното плащане и добросъвестността на потребителя.
Прозрачност само на хартия
Въпреки дигитализацията – терминали, приложения, абонаменти – достъпът до вътрешна информация, договори и отчети остава силно ограничен. Гражданите не знаят къде отиват парите им, а институциите не се подлагат на същите правила.
Кой управлява София?
ЦГМ е само част от по-голямата картина – система, в която властта се концентрира, а отчетността се размива. Общинският съвет формално е принципал, но реалният контрол е слаб.
Потърсена, но неотчетена прозрачност
В рамките на подготовката на този материал, ФрогНюз отправи официално запитване до Столична община, с искане за актуални данни относно:
* броя на служебните абонаменти за паркиране по зони и райони;
* реално използваните места от общинската и държавната администрация;
* ефективността на използване – ротация, заетост, освобождавани места;
* броя и капацитета на общинските паркинги за граждани.
Целта на запитването е да се осигури обективна и проверена информация, която да послужи за анализ на реалното състояние на градското паркиране и управлението на публичното пространство. Към момента на публикуване, отговор от институциите все още не е получен.
Време е да счупим касичката
ЦГМ не е просто „черна касичка“ – той е симптом на по-дълбок проблем: управление без отчетност, власт без контрол и град без граждани. Докато институциите си присвояват пространството, а политическите назначения бетонират безотговорността, софиянци плащат за ред, който не съществува.
София не може да бъде модерна столица с остарели механизми на контрол. Не може да има дигитални терминали и аналогова безотговорност.
Ако ЦГМ е черната касичка, то гражданите са онези, които я пълнят – без право да питат, без право да знаят, без право да променят.
Време е да счупим касичката. Да отворим кутията. И да върнем града на хората, а не на системата.
Констанца Илиева
